Pasta. Anytime.

Обичам паста. Доста. И, честно казано, изобщо не разбирам (без)глутеновата мания на много от хората, които дори идея си нямат защо правят или не правят нещо. Стремежът към здравословен начин на живот е прекрасно нещо и винаги бих предпочела домашната и прясна храна, но нека не залитаме към ненужни ограничения, когато балансът може да е не просто полезен, но и достатъчно вкусен.

Та, обичам паста. И точно защото е нещо, което правя рядко, то отношението ми към нея е специално, в повечето случаи празнично, обикновено без излишни вкусове и множество продукти. Въобще, пастата е като пицата – предпочитам да е семпла, с няколко изчистени вкуса, споделена, и задължително в компанията на хубаво вино.

Пастата е нещо, което наричам weekend treatment – изисква време, вдъхновение, музика и слънчева светлина. И не, спестете си спагетите от повечето заведения. В огромна част от ресторантите тестеното произведение (независимо от формата си) е предварително сварено, доматеният сос е от консерва, а за качеството на сосовете и млечните продукти не искам и да мисля. Ако нямате време за готвене, поне заложете на проверен и адекватен готвач. 😛

Пастата е основна част от най-любимата ми средиземноморска кухня – сочни домати, тлъсти маслини, ароматен босилек и розмарин, хрупкави и шарени зеленчуци, кисели каперси, мариновани сушени домати, грилован артишок или задушени аспержи! С каквото и да комбинирате, удоволствието е гарантирано. Разбъркайте в тиган за съвсем кратко кедрови ядки или сурови бадеми, направете си класически доматен сос или песто с босилек, или защо не, нещо по-екстравагантно като пастет от манатарка или пюре от мариновани моркови? Гриловайте или изпечете върху кухненска хартия чери доматчета, зелена чушка и авокадо, полейте с прясно приготвен дресинг от качествен зехтин, пресен риган, опушен балсамико оцет и капка мед или агаве. Вариантите са безкрайно много и въобще не мога да си представя как готвенето би могло да е скучно. 🙂

Важно е да решите предварително какъв тип да бъде сосът към пастата. Класически доматен, предимно зеленчуков, гъбен или някаква комбинация. На снимките: няколко вариации на равиоли (признавам си, отделните наименования на пастата не са ми силна страна), предварително сварени и изцедени докато приготвям соса. В случая – приготвен на тиган от съвсем семпла комбинация – пресни домати, зелена чушка, морков и магданоз. Режа на ситно и задушавам с малко вода, зехтин и сол. Разбира се, за по-плътен вкус, може да обогатите с нарязана тиквичка, патладжан, целина, лук, артишок или нещо друго. Лично аз съм ценител и на по-сочните гъби като класическата манатарка или нещо по-нестандартно като булка или портабела.

Ако добавяте ядки, не ги смесвайте в соса, а поръсете най-отгоре. Желателно е да се консумира топла, а още по-желателно е да споделите момента, като за виното вече споменах по-нагоре. 😉