От много време, моя стара мечта беше да видя океана. Няма значение точно къде, обичам да гледам водата, голямата и величествена шир.

А друга моя мечта беше да видя Португалия. Една малка страна на „края“ на Европа, незнайно защо толкова близка и обична до моите разбирания и усещания. Океанът на Португалия… нещо, което никога не си бях представяла, защото никога досега не бях виждала толкова огромно нещо. Вода, вода, и една безкрайна синева, невъзможна за окото и ума.

А какво правят няколко луди по средата на зимата на едно толкова мрачно и ветровите място? Е, всеки може да отиде на плаж през лятото нали? 🙂

Стигнахме до някакъв остров с фар. Хора нямаше освен малко ресторантче точно на брега. Времето беше ужасно и само няколко кучета учудено проследиха разходката ни.

Въпреки странната обстановка, нищо не попречи на доброто ни настроение. Хапнахме в ресторанта, където доста трудно се разбрахме с местната сервитьорка и после се разходихме по брега.

Слънцето залязваше и януарският леден вятър се опитваше да ни изгони все по-бързо. Но на такова място въобще не ти се тръгва. Забравяш студа и просто се оставяш на момента.

И най-хубавото от всичко е, когато можеш да споделиш момента с най-любимите си хора ♥♥

Кога ли ще видя пак Океана?…

Още публикации:

Tweet