Кое ще избереш за приятел и кое ще изядеш? Защо?

Въпреки че някои историци и антрополози твърдят, че човекът открай време е известен като всеядно същество, нашето анатомично устройство – зъбите, челюстите и храносмилателната ни система – е по-пригодно за вегетарианско хранене. А по въпроса на белтъчините, д-р Пааво Айрола, водещ специалист в областта на диетологията и естествената биология, утвърждава: „Изследванията, проведени в редица страни, категорично показаха, че човекът не се нуждае от по-голямо количество белтъчни вещества и че ежедневната норма, която му е необходима, е не повече от 30 – 45 грама. Консумирането на по-големи дози белтъци не само е излишно, но и нанася сериозна вреда на човешкия организъм. Нещо повече, то може да доведе до такива смъртоносни болести, като рака и сърдечносъдовите заболявания, остеропороза.“

За да си набавим 45 грама белтъчни вещества дневно, изобщо не е задължително да ядем месо. Пълната вегетарианска диета, състояща се от зърнени храни, бобови растения. ядки, зеленчуци и плодове, напълно осигурява на човека необходимото му количество белтъчини.

С високо съдържание на белтъчни вещества се отличават зърнените храни, бобовите растения и ядките. А фъстъците и лещата съдържат повече белтъчини, отколкото в същото количество колбаси, свинско месо или бифтек.

По-голяма част от вегетарианците са хора, които са разбрали, че за да допринесат за мира в човешкото общество, първо трябва да се освободят от склонността към насилие. Стотици хиляди хора в търсене на истината са станали вегетарианци и сред тях за личности като Питагор, Сократ, Платон, Леонардо да Винчи, сър Исак Нютон, Волтер, Бенджамин Франклин, Жан-Жак Русо, Лее Толстой, Махатма Ганди, Алберт Айнщайн и редица други велики хора в човешката история.

В наши дни много хора се успокояват с мисълта, че днес животните са убивани по „хуманни“ начини, и остават глухи за всички доводи, които доказват аморалността на месоядството. Животните, които са отглеждани, за да бъдат заклани, водят неестествено, мъчително съществуване. Родени чрез изкуствено оплождане, те биват подлагани на жестока кастрация и на стимулации с хормони, угоявани по неестествен начин и с некачествена храна, след дълго превозване в непоносимо тежки условия накрая ги чака смъртта. Тесните вагони, електрическите остени и паническият ужас, в който постоянно живеят – всичко е неотделима част от най-съвременните методи за развъждане, превоз и клане. Да си затваряме очите и да протестираме само срещу жестокостта към животните в последните мигове от живота им, значи да имаме твърде неясни представи за смисъла на „хуманен“. Истината за клането на животни не е приятна – първо довеждат пронизателно ревящите животни до състояние на безсъзнание , после ги провесват за краката и с помощта на механизирани транспортьори ги откарват към цеховете на смъртта. Когато им прерязват гърлата и им одират кожата, те са все още живи, потънали сред кръв. Трудно ни е да разберем защо конвенциите, регламентиращи отношението към домашните животни и лабораторните мишки, не се разпростират и над селскостопанските животни, които биват жестоко осакатявани и умъртвявани в кланиците.