Здравей, Дани! Радвам се да се срещнем и тук, в моето пространство за природосъобразни идеи и чиста растителна храна. Разкажи ни с няколко изречения за себе си? 

– Привет, много ми е драго!

Ммм, родом съм от Шумен. Преместих се в Щатите като малък. Там работих в скейтпарк като управител, но един ден тръгнах да обикалям света и да търся значението на живота ми. Обиколих и живях в Хаваите, Аляска, Испания, Германия, Крит, и множество други щати и държави, но сега съм доволно в България близо до гората и балкана.

От къде дойде любовта ти към свободата и природосъобразния начин на живот? Кога започна да се интересуваш от градинарство и отглеждане на храна? 

– Още като млад скейтър виждах как има сууупер много несправедливост в обществото и културата в западния свят. Малко по малко се отдалечавах от ценностите на капитализма и безкрайното консумиране на продукти, забавление и харчлък. Опитвах се да намеря себе си в един свободен свят и много се бунтувах, защото все пак съществувах в това общество. Западната идеология все повече ме притискаше и виждах много мои близки и приятели да стават вплетени в октоподните пипала на системата. Там някъде в ранните сутрини на 19-годишния ми мозък, почнах да разглеждам какво означава свобода и как мога да си я набавя. Свобода от корумпирани правителства, от безкрайни данъци, които се таксуват многократно върху продукти, затворения кръг на работа, за да живеем. Трохите, които ни пускат да оцеляваме. И така стигнах до идеята, че за истинска свобода ми трябва храна, вода, ток, земя, гориво и комуникация. Та интереса ми към природосъобразното земеделие за мен е ключово за развитие на следващите стъпки. Започнах с хидропоника, след това аквапоника и разбрах, че природата дава много повече ако се науча как да работя с нея. Та, да разбирам как работи природата и да я подкрепям и опазвам, за мен е огромно удоволствие и свобода. Намерих много смисъл в това да работя в синхрон с нея и ако можех да променя нещо, то щеше да е да почна да ровя в земята по-рано.  

Живял си и си работил на различни места по света. Къде усети хората като най-склонни да живеят по-близо до природата? 

– Местните в хавайското кралство са прелестни хора, свързани с природата и земята. Те наистина ми показаха какво означава да си пазител на земята. Те даже си имат и поговорка, че земята е вождът, а човека подчинения. Огромно уважение имам към тях и се надявам някой ден скоро Хавайското Кралство да се освободи от нелегалната окупация на западната октоподна империя, така наречена Америка.

Разкажи ни малко повече за обученията и професионалния опит, който имаш при отглеждането на растения. С какво се занимаваш в момента? 

– Имам сертификати от множествено обучения. От Монтесори до ментална аритметика, до пермакултурни дизайнерски и учителски курсове. Но теорията може само да ти напълни главата. Практиката подрежда знанията и ги свързва, така че да могат да се използват, според мен. От около 13 години се занимавам с природосъобразно земеделие и се гордея да кажа, че по-често съм в градината отколкото в града. Експериментирам си, пробвам, откривам. Организирал съм няколко курса по пермакултура по различни теми и обичам да предавам знание на тези, които имат уши да го чуят. Сега подготвям външна учебна стая (3.5 декара градина) за курсисти, които ще се учат на природосъобразно земеделие, като част от курсове по кулинария в Шарена Фабрика в село Голяма Желязна. Шарена Фабрика е частно кулинарно училище с мега яки и надъхани светли хора. Супер много се радвам, че се намерихме и имаме възможност да творим заедно. 

Какво те вдъхнови да се завърнеш и да останеш да живееш и работиш в България? 

– Доста съм скитал, и има още за скитане, но е важно за мен да имам база. От Хавай до Аляска, до Португалия, България има много хубава почва. 4 сезона, които са важни за екологията, а и аз много обичам планини. Вуйчо ми ме е влачил по билата като съм бил малък и мисля, че голото било на високо, дето те бие студения вятър докато хапваш боровинки със шепи, също така ми е останало като много силна връзка с тази част на света.

Какво е Пермакултура и защо е важно да се интересуваме от къде идва храната ни? 

– Добър въпросссссссс!!! Ах, винаги ми е трудно да разкажа, защото е многопластово. Но като цяло П.М. е начин да се учим от природата, за да растем като нея, с нея. В синхрон. Много се фокусира върху земеделие, но обхваща целия живот. От домакинство до бизнес. П.М. е начин на живот – да се научиш да наблюдаваш процеси, да питаш защо и да имаш критично мислене. Аз обичам да използвам принципите на П.М. да градинарствам, но също така ги прилагам постоянно в ежедневието си. 

От къде дойде любовта към скейтборда? Занимавал ли си се с други спортове и помага ли движението за психическото здраве на човека? 

– Аз обичам и футбол и сърф, и сноуборд, но със скейта може навсякъде постоянно да изпитвам тази свобода, докато с другите трябва да чакаш правилната вълна или зимата, или приятели. Скейта е първата ми любов. Карам от 14-годишен и с годините съм разбрал, че ми е най-най-любимото нещо на света. Като карам, и усещам асфалта под мен, всичко спира, фокусиран съм, мозъкът не мисли, сетивата са нащрек и съм напълно в сегашния момент. Може да кажем, че е като медитация. А като правя и се уча на трикове, също се уча на търпение, и да не се предавам, уча се че, болката е част от процеса и че може да минат месеци, преди да науча новия трик. Уча се, че единственото нещо върху, което наистина имам контрол, е моето настроение и как възприемам препятствията на ежедневието. Уча се, че боли повече да се откажеш.

Имаш опит и като учител на малки деца. Какво е най-важното според теб, което децата е хубаво да научат за природата и храната от най-ранна възраст? 

– Всичко започва от почвата. И че всичко е споделено в при-родата. Но също така най-най-най-важното нещо според мен е да се научим да мислим – критично мислене, постоянно и навсякъде. Обичам скептици, важни са! Въпросите „ЗАЩО и КАК“, а и други, са изключително важни!

Споделяме обща страст към лютото и хубавите пикантни сосове. Къде по света намери култура за люта кулинария? Отглеждаш ли люти сортове чушки сега и какви? 

– Като живях в Нашвил, ходих по много мексиканска и латиноамериканска кухня. Обичам латиноамериканската кулинария много, много, много! Също обичам уасаби! Латинки също! Хахахаха!! Да, отглеждам си едни готини лимонени халапеньо, нормални халапеньо, и също много латинки! Тях направо в градината си ги хапвам! Не стигат до кухнята! ☺

Сподели някоя твоя любима постна рецепта с храни, които можем да си наберем от градината.

– Живях в Крит за около година и много, много много обичам Хортас, Нтакос и Трахана! Също като бях в Хаваите правихме често запечен кейл с пресен лук и чесънче на тиган, малко така да джизне за 3-4 минутки, и след това хубаво с лимонче навсякъде, и две щипки черен пипер. То де факто е вариация на Хортас, ама го открих в Хаваите първо, така че там давам кредит. Много обичам всякаква зеления честно, и за съжаление тя не стига до кухнята, защото докато си човъркам в градината все нещо си паса. Така ми е най-сладко. Както като бях дете в градината на баба и дядо в Новосел, Шуменско.

Благодаря!

Още публикации: