Боровинково кремче
Сладко кремче със сушени плодове.
- 1 био нишесте
- 200 мл соево мляко (или според указанието на етикета)
- 100 гр синя и червена боровинка (сушени)
- щипка ванилия
Сварете нишестето в млякото според указанието на опаковката. По желание добавете подсладител.
Пресипете в купички и украсете със сушени боровинки и тъмна ванилия.
Да ви е сладко!
Някои изказаха притеснения, че това е крем отрова, много неща на куп събрани и накратко се получава нещо много лошо.
Бих отвърнала:
Аз не мисля, че много неща са смесени на куп. 4 неща без да броя ванилията. Или може би защото са смесени плодове с други храни. Е, случва се. И аз го правя, особено когато приготвям нещо за децата, които пък сутрин си хапват доволно само плодове като първа храна. Ще се въздържа от повече коментар по темата, но ако аз изнасям лекции на такава сериозна тематика- да лекувам хора чрез храна и не само, бих казала нещо, което не ми се нрави по съвсем друг начин. А и все пак Диди не знам да го представя крема като лечебен, нито пък има някакви особени претенции.
Иначе защо да не е лечебен, ако е направен с любов и положителни мисли. Сливките да са от някоя градинка, мож…е и наша собствена. Боровинките и те или пък от някоя гора. :))))
Тъй че….наскоро беше пусната тема в един форум, която целеше да оплюе разни по-известни енергийни лечители (даже не знам дали е правилно така да ги нарека). Като Норбеков, примерно. Били от ню ейджа, взимали много пари за лекции и сеанси. Темата беше пусната от човек, който изнася рейки лекции. 😉
Привет. 🙂
Четох писанията във фб (по прякор „кликалника“) – на мен кремчето ми изглежда съвсем нормално и здравословно на фона на целия химизиран бълвоч в „хранителните“ магазини. 🙂 Повече от 10 години съм вегетарианка, а от година и половина практикувам веганство и суровоядство. Никога не съм робувала на строги течения и предписания, а винаги съм се вслушвала в сигналите на собствения ми организъм. Често „съгрешавам“ с готвена храна (не съм суровоядка на 100% и засега не мисля да бъда), но тя носи моята енергия и съответно се чувствам напълно ок от нея. Продължавай да твориш и експериментираш в кухнята (и не само), без да обръщаш внимание на „злите езици“. И ще намериш всичко, от което се нуждаеш. 😉
Дани, хич не съгрешаваш. 🙂
Ти сама си го казала: винаги съм се вслушвала в сигналите на собствения ми организъм.
Поздрави!
Така е, Вери. Мисля, че това е най-правилният вариант, вместо всеки да се насилва да прави нещо, препоръчано от някой „гуру“ в областта на здравословното хранене и нутрициологията.
PS: Едни от първите ми стъпки бяха от вашия сайт, за което благодаря – че изобщо ви има и че споделяте личния опит, който сте придобили. 🙂 Сложих линк към него в личния ми блог – надявам се, че сте ок с това.
Разбира се, че е правен с любов 🙂
Странно е, но ще го споделя – напоследък получавам повече подкрепа и положително отношение от „виртуални“ хора, с които дори никога не съм се виждала! Някак си вече хората успяват да се групират по интереси и да разменят опит от сходен начин на живот без нападки, подигравки и агресия. Е, разбира се, че има и зложелатели, но на живо май са много повече. Не искам да обобщавам, просто напоследък ми прави такова впечатление и благодаря за коментарите тук.
Поздрави!
Диди, не се ли унищожават полезнотиите на млякото като се вари?
Мисля си все пак да пробвам рецептата с оризово мляко, но все това варене не знам как да избягна. Може би само силно да се затопли, мм?
Млякото се вари, за да се разтвори нишестето. Ако е студено ще стои на големи буци и няма как да се получи кремче. А подобни купени продукти са отдавна преминали през топлинна обработка, така че далеч не са сурови. В оризовото мляко (това от магазина) голяма част е всъщност вода, така че ти нагряваш водата, за да се свари нишестето. Не бих казала, че само по себе си е много полезно 🙂