Meлник/Рожен

С удоволствие отварям прозореца днес през целия ден и се радвам на февруарското (все още) зимно Слънце. И в този неделен мързелив следобед реших да споделя малко снимки от няколко южни български дестинации.

Мелник е от онези малки очарователни градчета, които почти изцяло разчитат на туризъм и забележителности. И макар да е доста комерсиална за нашите разбирания дестинация, то една няколкочасова разходка и до това познато място, никога не е излишна. Казвам позната, защото лично аз съм обикаляла Мелник и пирамидите му поне 4-5 пъти и след толкова време едва ли остава нещо непознато за гледане и обхождане.

Определено за мен градчето има неповторима атмосфера. Архитектурните комплекси в стар стил, малките каменни улички, прословутите Мелнишки пясъчни пирамиди събират туристи от цял свят. Не случайно точно заради това в Мелник можете да намерите основно къщи за гости и.. вино. 🙂

Продължихме малкото си пътешествие към Роженския манастир като се наслаждавахме на красотата на Пирин…

Църквата на манастира – „Свето Рождество Богородично“, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив.

През 19 век Рожен е малко чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. Всяка година на 8 септември се провежда традиционния събор на селото, посветен на празника Рождество Богородично.

Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиален. (Ставропигия (на гръцки: σταυροπήγια, от σταυρός — „кръст“ и πηγνύω — „забивам“) означава манастир или църква, които са под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в една страна, в България — Светия синод.)

Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип.

На 200 метра източно от манастира е гробът на българския революционер Яне Сандански. Той е погребан до църквата „Св. св. Кирил и Методий“, построена в периода 1912-1914 година по негова инициатива. В манастира е сниман игралният филм Време разделно.