Септемврийска Гърция

Гърция си има проблеми, както навсякъде. Канализацията в Атина никаква я няма, няма от къде да си купиш билетче в продължение на километри в краен квартал, нито шофьорите продават. Трафикът си е яко задръстване като за голям град, но все пак някак си се движиш по-бързо, отколкото тук, когато завали малко дъжд, дори и през деня, „по никое време“. И все пак хората са някак си мили и спокойни, въпреки че нищо не им разбирам. Обслужването е на ниво, въпреки че и те почти нищо не ни разбират. Въпреки че си имаха много сериозни проблеми до съвсем скоро. Въпреки че не им се учи много много английски, дори в най-туристическите места. Въпреки че валя през повечето време, със сигурност си починах по-добре, защото никой не те наторва с нищо.
И да, не обичам да генерализирам хората, ноо това, което най-много ми прави впечатление тук (особено след няколко дни извън БГ) е синдромът на вечно мрънкащия човек. Особено силен сутрин рано в градския транспорт, понеже котката ми изяде слушалките. Можете да го откриете във всякакви форми и размери, важното е да мрънка за всичко по особено дразнещ начин, непрекъснато и вариращо от тихо мърморене под носа си до почти агресивно подвикване на всеослушание. Мисля си, само особено кисел българин може 5 минути да се възмущава пред целия автобус защо били кръстили някаква улица еди-си-как-си,а не нещо друго. Въобще на кой му пука как се казва улицата преди да си е изпил първото кафе.
И да, и аз се възмущавам. Защото ако всеки си гледа в неговата си паничка и е доволен, и е благодарен за това, което има, въпреки че много неща няма, ако спрем да се оплакваме, че все някой/нещо ни е виновен отвън, то животът може би бил доста по-осъзнат и смислен.

Слънце грее, дъжд вали, гръцката салата е с карфиол, а хората от хотелчето са супер мили и ни измиха чиниите 😉 (+ бутилка вино, очевидно за скапаното време:).

Атинска сутрин преди големия мързел на морето. За три дни се изсипа повече дъжд отколкото съм виждала цяло лято в София. В 8 часа сутринта се чува интензивен трафик по улиците, въпреки че сме в краен квартал и до метро се ходи поне един час. Хората са мили, въпреки че градския транспорт си е адски транспорт навсякъде. Атина е огромна. Морето е чисто. Мравките са различни, а котките са толкова много, колкото са и мравките 😉 .