Обичам месец Май. Още от ученическите години.. спомням си как по това време на годината Враца беше прекрасна. Всичко вече беше зелено, приятно и неангажиращо топло, но все пак не горещо. Свършвахме училище към обяд и после имах целия ден на разположение, а планината е толкова близо.. Май месец започваха приготовленията за похода. Падаха големите дрехи, вече нямаше нужда от печки (а колко студ съм брала до планината!) и мисълта за близкия край на учебната година приятно подсещаше за лятото.. И така, още от гимназията – обичам май месец.

 

 

И понеже обичаме да си похапваме, то какво по-хубаво от това да знаеш, че Земята отново започва да ражда, пазарите се отрупват със зеленина, тялото и духа имат нужда от пречистване и свеж въздух след дългите месеци на мрак и студенина. Излизат пресните картофки 🙂 А картофки с копър и пресен чесън през пролетта си е класика отвсякъде. 

 

 

Близо до Ловеч или поне там някъде в района (никак не съм добре с географията :D)  разгледах пещерата Очите в т.нар. Карлуковски карстов комплекс. Ето какво казва теорията за него: Товa е нaй-предстaвителнaтa кaрстовa територия зa ниски до 400 м хълмисто-плaтовидни земи, не сaмо в стрaнaтa. Нa мaлкaтa площ нa микрорaйонa – около 900 хa, е рaзвит пълният комплекс от повърхностни и подземни кaрстови форми, кaто отделните обекти сa рaзположени едни спрямо други нa съвсем късо рaзстояние от няколко десетки до няколкостотин метрa мaксимaлнa отдaлеченост.

Да, интересно беше, но не бих се задържала повече от половин-един час на такъв климат 😉

 

 

Месец Май е точно преди лятото и на повечето места вече доста смело хвърляме дрехите, но в планината въобще не е така.  Това е гората около хижа Чавдар, където ходех с зимното, планинско яке и такава мъгла не помня дали съм виждала през живота си…

 

 

Хижа Чавдар се намира в Стара Планина, м. Вихрушки поляни, западно от вр.Баба /1787 м./. За повече информация ето тук хората са писали мнения. 

 

 

В интерес на истината дори около София, с много малък разход на време и транспорт, можем да намерим доста приятна природа, която все още не е тотално нападната от хора, а се стига бързо и лесно. И Плана е златна… Има и сенчести гори, прохладни пътеки, където минава водата, но излезнеш ли по равните части от планината, то Слънцето няма как да не те зарадва в очакване на лятото 🙂

 

 

И изгрява Слънце…

 

 

Самотни къщички по пътя.

 

 

А дните през май най-често започват и завършват така..

 

 

 

(следва продължение)

 

 

Още публикации: