Highslide for Wordpress Plugin
BulgarianEnglishSpanish

Кюстендилско 22

 


Здравейте,

Наближава краят на годината и реших да направя кратка визуална ретроспекция на местата, които успяхме да посетим в красивата ни страна от пролетта насам. Обикновено пътуваме кратко – за по няколко дни, не много далеч, но наситено откъм природа и забележителности, защото такива има много.
Кюстендил е областен град, само на сто километра от София, в близост до сръбската и македонска граници, разположен сред щедра и разнообразна природа, която имахме възможност да видим по времето около Великден. Самият град не е голям, но си заслужава да се обиколят местните забележителности в региона, тоест добре е да се посети с кола.

 

 

Наехме си малка квартира само за една вечер нощувка, която много ме впечатли с отношението на собствениците към детайла. Две малки стаи, преправени буквално от гараж на блок, но обзаведени чисто, стилно и заредени с всичко необходимо, включително малък кухненски бокс, където можеш да си приготвиш храна ако желаеш. Понеже аз често готвя, дори когато пътуваме в друг град, много държа в квартирата да има поне елементарни условия, където можеш да си приготвиш нещо, ако не ти се ходи по ресторанти или решиш да сготвиш нещо по-бюджетно, отколкото да вечеряш обилно навън. Влязох и буквално първото нещо, което видях, беше заредена и много симпатично подредена маса с комплект в оранжево и черно (необичайно за посуда и чинии) и китка истински цветя в малка вазичка, която ни чакаше. Може да е нещо дребно и незначително, но на мен такива неща ми правят силно впечатление, защото така се прави… би трябвало да се прави туризъм … с внимание и отношение към хората, които са ти клиенти, с малките неща, които правят добро първоначално впечатление.

 

 

Настанихме се и първият ден решихме да обядваме навън, времето беше почти горещо (месец Април). Моя позната ми напомни за „Тихият кът“ в село Слокощица, което е буквално залепено за Кюстендил. Знаех и бях чела за това място още преди, покрай работа, много интересен комплекс, който предлага малка хотелска част и ресторант със собствена зеленчукова градина, разположена буквално върху покрива на сградата. С други думи, селска идилия в хубавия смисъл на думата. Градината за хранене е буквално голям селски двор с много зеленина, масивни каменни маси, беседки и … свободно разхождащо се множество от котки. Менюто беше доста разнообразно – от обичайните сезонни салати, през пица и готвено, до пиперливи екзотични предложения, като популярната тайландска супа Том ям, която отдавна исках да опитам. Признавам си, не очаквах да видя нещо с нудли и скариди, сервирано насред селския пейзаж, но всичко беше чудесно като храна, обслужване и отношение. Дори прекалихме с храната и решихме да се върнем към града пеша, като направим голям преход през хълмовете и вилната зона на града, където имаше доста хубави къщи със завидна гледка от по-високите си позиции.

 

 

Около час по-късно стигнахме до крепостния комплекс над града. И преди години бях идвала в Кюстендил, но явно тогава на бях стигнала до „Хисарлъка“ – хълм, издигащ се южно от Кюстендил, североизточно разклонение на планината Осогово. Не съм особено добра по история, затова ще цитирам от уикипедия:

„Хълмът е посещаван туристически обект и изходен пункт за маршрути в планината Осогово. Свързан е с народни предания и празници, а в наши дни – с традиционния празник „Кюстендилска пролет„.

Има важно селищообразуващо значение още по време на траките. Разкрити са останки от антични и късноантични некополи. На най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка“ се намира късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка“, изградена в края на 4 – началото на 5 век. Поправяна през 6 в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през 15 век. Днес част от крепостната стена е реставрирана и включена в цялостния архитектурен ансамбъл на лесопарка.“

 

 

 

Цялата крепост с бавно и лежерно обикаляне би отнела още около час, с възможност да се прибереш към града пеша през още хълмчета и гористи пътеки, които директно влизат в градските улиците и няма нужда от транспорт или автомобил. Попаднахме директно на местния пазар и успях да се възползвам от последната останала стока на жените, които бързаха да се прибират за Великден – домашно вино, коприва, орехи, разни местни зелении, които дори не познавам като растения. Този ден походихме доста и реших да направя нещо леко за вечеря, с нещата от пазара, а и един ресторант на ден стига. Беше точно нощта на Великден и излязохме да се разходим из града след вечеря. По страничните улици буквално нямаше жив човек, но в централната част, където са концентрирани ресторантите и заведенията… ами, знаете как е около празници 🙂 Всички се прибират и искат да излязат, да се видят с познати, буквално всички барчета и маси навън бяха пълни и заети. На мен понеже не ми е изобщо интересно да вися по заведения 🙂 просто се разходихме и се прибрахме към квартирата през романтичната алея покрай реката в центъра, признавам си, не ѝ помня името.

 

 

 

 

Текст на информационната табела:
„Гигантската секвоя е един от най-големите и величествени живи организми, населяващи нашата планета. Продължителността им на живот може да достигне до 4000 години, отстъпвайки дълголетност само на осилестите борове, които се срещат в сухите планини на Сиера Невада и, за които се счита, че могат да доживеят до над 4900 години.“

Следващият ден беше хубава и спокойна неделя – слънчев Великден и още цял ден свободно време преди да се приберем в София. Трябваше да тръгнем с колата и видяхме, че наблизо има гора с вековни секвои – заслужава си да се видят на живо, но слагам и малко информация за Ючбунар. Разбира се, през уикенда винаги има доста хора с коли, така че ако предпочитате по-тихо и спокойно усамотение с природата, препоръчвам планинските разходки през седмицата. Оттам се закатерихме директно по хълмовете и сменихме рязко климатичната обстановка към хижа Осогово. „Хижата е построена от кюстендилските туристи през 1927-1928 г. като първа туристическа хижа в Осоговската планина“ – доста впечатляваща история като се има предвид, че говорим за почти цял един век. В близост до хижата има ски-писти и съоражения, които по това време вече бяха спрели да функционират. Извън ски сезона от мястото могат да се направят различни преходи до връх Кюнек или Руен, или други хижи в региона, до които се стига и по шосе.
Самата хижа е обновена и предлага различни удобства, които можете да разгледате тук.

Разбира се, това не е рекламна публикация,  а чисто информативна. Не съм оставала в хижата, влязохме да си вземем по едно кафе, дори видях нещо, което ми направи доста лошо впечатление. Така се случи, че попаднахме в ресторанта, точно след като беше приключил Великденският обяд – всички гости си бяха тръгнали, но не бяха успели да изчистят нищо и всички неща бяха останали по масите. Само един много бърз поглед ми беше достатъчен да видя – огромно количество недокосната или едвам наядена храна, огромни питки, баници и десерти, просто изоставени, защото… кой може да изяде такова количество храна?! За салатите и остатъците от месо направо не ми се говори, защото темата с изхвърлянето на храна ми е болна и никога не съм разбирала това разхищение. А тази храна в действителност се изхвърля. И като цяло ми е много тъжно и нелепо, и абсурдно, 2022-ра година, при толкова бедност и глад по света, при толкова труд и разходи въобще да се произведе храна… да се поръчва двойно и тройно количество, което накрая просто ще остане. Не ги разбирам аз тези „празници“ така и не искам да бъда такъв клиент. Надявам се все по-рядко в бъдеще време да бъдем свидетели на такова разхищение и пълно неуважение към храната и труда зад нея.

По този път имаше остатъци от сняг и времето беше доста по-хладно, телетата и кравите се въргаляха в доста кални пространства и трябваше да слезем съвсем в ниското, за да се върнем към хубавото пролетно време по къс ръкав и леки обувки. Общо взето доста разнообразна и обилна програма в рамките на само два дни, дори бих казала ден и половина уикенд извън София. Времето не е много, но с добра организация (без да си даваш зор) и по-кратки разстояния за път почивните 2-3 дни дават добра възможност за хубава почивка и разнородни занимания до непознати места. Пътувайте смело!

 

 


Още публикации:

 

Няма коментари

...

Leave a comment

Colour of Cinnamon - един сайт за пътешествия, нещата от живота и страстта да готвиш. © 2011 ~ 2013 Криейтив Комънс договор
Произведението Colour of Cinnamon създадено от Диана Хърлечанова ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран договор.
Trayan Reo ~ web & graphics design