Замисляте ли се за миналото? И не говоря за вашите собствени спомени и опит, а за един по-мащабен и цялостен поглед към човешката история назад въобще. На мен ми допада упражнението понякога да се замисля и да сравня какво се е променило за последните 20, 50, 200 и повече години назад.. И то във всякакви аспекти от ежедневния ни живот – технологии, професии, отношения.. И проследявам нещо много интересно – колкото и да сме се променили, колкото и драстично да се е изменил животът ни дори през последните 1-2 века, то поведенческото ни развитие като че ли се опира до едни и същи неща както се казва „от както свят светува“. Не случайно още в древногръцката литература откриваме вечните теми за любовта, предателството, завистта и други неща, които май не са се изменили много през вековете.
Но за друго си мислех. Не знам дали ви прави впечатление, че едва през последните няколко години (поне в България, не знам как е в останалия свят) стана изключително популярно да се правят семинари за така нареченото личностно развитие, преведоха се десетки книги по темата (най-често облечени в духовна и отвлечена атмосфера), по-често започнахме да използваме думички като „енергия“, „регресия“, „духовни практики“ и други. Нещо повече. Появиха се цели нови професии като вече нормалните „ейчар-и“ или по-новото „лайф коуч“ и така нататък. В което предполагам няма нищо лошо. Създадохме огромни, често мултикултурни организации, където естествено дойде нуждата от определени хора, които усилено да се занимават с поведението на.. други хора. Нещо, което само по себе си е също сравнително ново като се има предвид, че и самата наука „психология“ се зароди преди не повече от 200 години (току-що прочетох в интернет: Появата на научната психология се свързва с 1879 г., когато Вилхем Вунд – известен учен – енциклопедист открива първата лаборатория по експериментална психология в Лайпциг. Предмет на науката психология е психиката, душевността.)

Мислейки си за всичко това, първоначално в мен се надигна някаква тиха вълна на негодувание, защото скептикът в мен каза: толкова ли не знаем, толкова ли сме забравили как да се държим, че сме заринати от информация и правила за поведението ни във всеки един момент – като започнем от етикета на масата и стигнем до чисто професионалните ни задължения, които често изискват множество и най-различни умения. За безбройните (за мен лично) безумни съвети по списанията тип „25 начина да свалим момиче в бар“ дори не ми се говори. Мисълта ми е такава – живеем в ерата на безкрайните правила или най-малкото пожелания за определено държание и модели на поведение, така че лесно да се впишем .. на работа, сред обществото, в социалните мрежи.. И ако тук си мислите, че това не се отнася за вас, че сте всъщност доста широко скроени, толерантни, опитни; че сте пътували и виждали различни хора, култури, ценности.. то помислете пак. Дори да има известна доза истина в това, то другата истина е, че всички ние малко или много влизаме в калъпа на моделираното поведение и програмиране, започнало в най-общия случай от най-ранна детска възраст. Училището в цели 12 години от живота ни е само началният пример за думите ми.

Да се върна на циника в мен 🙂 Трябва да си призная, че изпитвам известна доза раздразнение от безкрайните покани за семинари и събития тип „УПРАВЛЯВАЙ ЖИВОТА СИ… или как да постигнем това, което трябва“ (копирам го дословно, защото току-що го видях във facebook 🙂 ). Защото, въпреки че вероятно има известна доза полза в подобни събития, то аз ще продължавам да твърдя, че хората сме твърде различни, за да се съберат 200 човека на едно място и някой да се появи и според неговите си/нейните разбирания за света и вселената, и да изфабрикуваме някаква универсална истина, която да е общовалидна за всички. Нещо повече. Това да си съгласен с дадено мнение, философия или позиция, изобщо не е равносилно на това да си го приел, изживявал, интерпретирал през собствена си опитност и ценностна система.

Искам да кажа, замислих се защо трябва да има толкова много лидери днес? Замислих се толкова ли е естествено и неизбежно една малка част от хората да бъдат лидери, независимо в каква сфера от живота може да е това, и друга огромна част от хората да бъдат техни последователи и подражатели. Замислих се естествено ли е изобщо? Донякъде вярвам, че има хора „родени“ лидери. Това може да се види и сред група приятели – не е нужно лидерството задължително да се свързва с корпоративния модел за власт и печалби, може това да е съвсем естествено поведение на човек, който просто по-лесно се справя с организирането и разрешаването на кофликти сред някаква група от хора.

И първоначално лидерството ми се стори като някакво средство на системата за манипулиране и обезличаване на големи групи от хора, но мислите ми се насочиха назад във времето и се запитах дали големи маси от хората не искат всъщност точно това? Факт е, че е по-лесно да не поемеш отговорност; факт е, че е по-лесно да приемеш доказана истина за даденост, отколкото сам да поемеш риска да я доказваш пред себе си. Факт е, че не всички сме еднакво настроени към поемането на риск, към авантюризъм и експерименти. В това също няма нищо лошо. Затова и назад в историята намираме някакъв вид водач във всяко едно общесто; замислете се за шаманите, старейшините, различните гурута, духовни водачи и какво ли още не. Всъщност май на хората им харесва повече някой друг да взима решения, да носи отговорност, да поема рискове и предизвикателства.. Всъщност май точно на това се крепи цялата система и разпределение на труда, такова каквото го познаваме днес – затова имаме шефове, управители, борд на директорите, президенти, ако щете и Папата! В това няма нищо ново.

В такъв случай можем ли изобщо да говорим за анархизъм, антиавторитарни кооперативи, премахване на йерархичните структури или казано по малко по-лигав начин да живеем всички в равенство, „мир и хармония“? Може би е възможно. И малка част от хората наистина го правят. Понякога дори успешно. И понеже темата наистина е всеобхватна, а моите мисли – всеобхватно разпиляни – нека да завърша със това. Нека бъде послание към всички, които стигнаха до края на този текст (за което ви благодаря) – нека следващият път, когато прочетем статия, купим книга или посетим някой от тези семинари, нека бъдем честни пред себе си – искаме ли наистина да управляваме живота си? Искаме ли антиавторитарни структури в ежедневния ни живот или изобщо не знаем какво искаме? Искаме ли да поемем отговорност върху собствените си решения, със всичките възможни негативни последици от това? Или е много по-лесно да ходим по утъпканите пътеки, защото там е уютно, (сравнително) сигурно, с минимални рискове за нашето бъдеще и благосъстояние. Бъдете честни пред себе си.

И още нещо като финал. Не е много коректно в дадена ситуация пренебрежително да обобщаваме, че хората са овце, не мислят, глупави са и други, далеч по-остри обиди, които умът ни може да измисли. Не за друго, а защото си мисля, че всеки един от нас в един или друг момент от живота си е постъпвал по този начин. Били сме слаби и сме били овце. Както понякога сме били и лидери. Този свят всъщност не се променя особено 🙂 Бъдете здрави.

Още публикации:

Tweet