Текстът е от преди няколко месеца:

След няколко дена път и местене насам натам, една съвсем съвсем скромна Великденска вечеря (всъщност доста вкусна), защото предпочитам много повече време да стоя навън, отколкото да се потя над печката  Но в случая искам да кажа за китката 

По принцип не си позволявам да откъсвам цветя и клони, цветни храсти или друго от гората. Но вчера докато се разхождахме се разминахме с един възрастен човек в спортни дрехи и щека за ходене. Поздравихме се и приятелят ми, с когото бяхме, каза вече по-тихо: това е учителят ми по физическо. Човекът по-назад обаче явно чу и се обърна: Я, чакайте малко!
Верно ли съм ти бил учител по физическо?

Поговорихме няколко минути, каза, че е 80 и няколко годишен, но още подготвя спортисти за състезания; не помнеше моя приятел, защото са минали хиляди ученици, но че има “добро лице” и както говореха изведнъж се обърна към мен и ми подари букета, който си беше набрал и носеше към планината.
Не очаквах изобщо и си свалих очилата, за да го погледна и благодаря. Дали не каза и че е около 90-годишен…

В чинията 

Задушени зеленчуци с малко зехтин, червен боб и бирена мая. Няколко чери домати, маслини с чушка, пресен пипер меланж, половин делишу със сушени домати 

Още публикации:

Tweet