Highslide for Wordpress Plugin
BulgarianEnglishSpanish

Трънско и Ерма 22

Врабчанският водопад

Продължавам с рубриката кратки пътешествия на близко разстояние от София – този път в западните покрайнини към границата със Сърбия. От много години не бях ходила около град Трън, но имам хубави спомени за екопътеки и прекрасна природа, така че тръгнахме да търсим водопади, реки и каквото излезе 🙂 Селата на запад от Перник стават все по-малки и все по-странно звучащи, като някои особено ми се запечатаха с имената си: Гърло, Ребро, Ездимирци, Парамун, Кривонос, О̀зърновци и много други. Да се чуди човек на народния творец… Първоначалнaта спирка беше водопадът до село Врабча, който „се намира на метри от маркираната пътека от село Банкя за село Врабча и на няколкостотин метра от пътеката, която продължава от село Врабча до връх Драговски камик. Отскоро на скалите има изградени десетки катерачни маршрути, които се радват на голям интерес от професионалисти по скално катерене от цяла България.“ Повече информация от Трънско туристическо дружество: тук.

Мястото е лесно достъпно с кола, но препоръчвам да сте добре подготвени ако планирате пикник или най-малкото с подходящи обувки и прясна вода. Магазини и заведения – няма. За плюс бих казала, че мястото е спокойно и доста близо до шосейния път, което го прави подходящо да се посети от малки деца или по-трудно подвижни хора. Покрай скалите също е доста хладно през лятото. За минус или по-скоро недомислица слагам една самотна химическа тоалетна в нищото, която някой по някаква причина е сложил, но не се поддържа и е невъзможна за използване.

Около водопадa няма много пространство за обикаляне, освен ако не си тръгнал по няколкочасовите планински маршрути, така че не се задържахме особено. Отправихме се към малкия град Трън, където направихме кратка обиколка в централната част и видяхме, че времето от лятна жега сериозно се ориентира към дъждове и буря. Въпреки това решихме да рискуваме, защото по средата на деня и по средата на непознат град, когато не си гладен, общо взето нямаш какво да правиш 🙂 и тръгнахме към ждрелото на река Ерма, което е едно от най-красивите, които съм виждала. Съвсем близо до обособения паркинг има обширно пространство за пикник и беседки с възможност за палене на огън, ако не се лъжа. Видях ги отдалече, защото продължихме по еко пътеката, докато времето още позволяваше. Точно стигнахме до едни живописни дървени стълби, малки мостове и скали около реката, когато най-накрая бурята връхлетя и нямаше възможност да продължиш спокойно. Заради дъжда и вятъра нямах възможност да снимам, но мястото е много красиво, може би не особено популярно заради отдалечеността си, но определено си заслужава да се види. Повече информация за Ерма: тук.

Наобратно, все още имаше доста свободно време от дългия летен ден и тръхнахме без никаква цел да си търсим „нещо интересно“ по пътя. Около селата имаше някакви табели за скални образувания или параклиси и в един момент просто тръгнахме по един черен неасфалтиран път, близо до звучното село Гърло, Пернишко. Само няколко минути по-късно се откри невероятна пасторална гледка. Бурята изчезна, дъждът почти спря и се затътрихме по камъчетата около поле с невероятните цветове на мокрото небе и свежата зеленина наоколо. Мястото не е точно планинско, но сме заобиколени от доста хълмове, полета с летни цветя и пшеница, а в далечината дори се виждаше язовир, който не познавам. Точно след дъжда дори не мога да опиша цветовете, които и най-добрият фотоапарат едва ли би запечатал. Гледаш, дишаш и запомняш, друго не ти остава.

По едно време стигнахме до някаква гора и се отказахме да продължаваме с колата по този път, който изглеждаше сякаш не води до никъде. Навярно в района някъде има въпросното скално образувание или свещен кладенец, или може би друго село, но при тези условия е по-добре да шофираш високопроходим автомобил, затова си починахме малко до гората и се върнахме към нормалния път.

Много ми хареса тази разходка, защото беше напълно неочаквана, а и времето се оправи за нас. Така и не успях да снимам безкрайните полета с диви цветя, но така или иначе никоя камера не може да предаде това, което просторът на отвореното пространство и цветовете на юлската жар дават. Време за екскурзията без да сме спирали за хранене: под един ден.



Още публикации:

 

Няма коментари

...

Leave a comment

Colour of Cinnamon - един сайт за пътешествия, нещата от живота и страстта да готвиш. © 2011 ~ 2013 Криейтив Комънс договор
Произведението Colour of Cinnamon създадено от Диана Хърлечанова ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран договор.
Trayan Reo ~ web & graphics design