Язовир Пчелина и наоколо

Лек неделен пътепис

В града последните дни е тегаво – аз съм последният човек, който ще се оплаква от жегата – напротив, много ми е приятно, но в София това води до други… неудобства. Липсата на хора по улиците и работа като цяло прави дните ми лепкави и безкрайни и решавам, че ми се ходи някъде „на вода“. Морето е далеч, а и за един ден трябва да е някъде наблизо, за да не ми се налага да ставам много рано

Обядваме в Радомир, където за пореден път „ми пада шапката“ като разглеждам менюто на местната пицария. Както му се казва – цени народни – половин килограм вегетариански спагети, 4.90 лв, чета и се смея, каква е тая порция, кой може да го изяде това

Дестинацията е язовир Пчелина – абсолютно непознат за мен район, до предния ден въобще не знаех, че такова място съществува, а реално е на един час път с кола от София.

За добро или зло, не туристически ориентирано място, не виждаме заведение или хора, има остър път с наклон към Национална гребна база и частни бунгала, предполагам.

Търсим отбивка и някъде по пътя спираме на черен път, който води до красива гледка, която явно е поне малко известна, защото има остатъци от каменно огнище … и боклуци. Почти да се зарадвам, че виждам само 1-2 пластмасови чаши или кутия от цигари, събираме ги и на връщане радостта ми се изпарява, защото от храстите започват да блестят бутилки от минерална вода, бира… Обичайната гледка от всяко едно достъпно за човек диво място, което отказвам да приема за „обичайно“ и искрено ме натъжава. Въобще… от миналото лято още насам си мисля като ходим някъде да сложа един-два големи черни чувала точно с тази цел, но признавам си, всеки път забравям.

Изобщо тая тема ми е… много неприятна. Човек излиза и тръгва някъде с идеята да си почива, да избягаш от мръсното и от хората, да се порадваш на природата като си носим само одеяло и най-важните неща; изобщо не тръгвам с идеята да чистя на някой друг боклуците, но иначе не знам как? Как трябва? Събирали сме дребни опаковки и бутилки, колкото има място, но на всяка една разходка буквално трябва да си отделиш почти цялото време от личната почивка ако искаш да събереш боклуците поне от мястото, където си решил да полегнеш…

Пътуваме из западните селца, от апокалиптичния пейзаж на мини „Бобов дол“ през малки и зелени селища, на които не мога да запомня имената. Изключително ме впечатли Егълница, което трябваше да прочета два пъти, за да си извъртя езика