Highslide for Wordpress Plugin
BulgarianEnglishSpanish

„Уморени млади хора“

 

Нали знаете онези малки случки или някаква подхвърлена реплика, която може и да изглежда съвсем малка и незначителна, но понякога ти прави толкова голямо впечатление, че остава в съзнанието ти години. И подлежи на най-различни интерпретации, просто защото.. ние самите сме различни и това е повече от вярно дори, когато някой си „отгоре“ се опитва да ни налага норми, граници и някакви етични размишления.

Спомням си веднъж в някакъв градски транспорт, една възрастна жена направи забележка на младо момиче, защото не искаше да ѝ отстъпи място.. и то най-демонстративно, просто не се помръдна. И след няколко разменени реплики жената явно се отказа да спори и си каза повече под носа, колкото на някой друг: „уморени млади хора….“ и само въздъхна. Това някак си силно ми направи впечатление, защото аз лично избягвам изобщо да сядам по рейсовете, освен ако не е тотално празно и просто няма да има нужда да стана след три минути, защото ще се качи някой възрастен човек и ще му отстъпя място.

Сетих се за това, защото понякога и аз се чувствам ужасно уморена. Не толкова физически, колкото емоционално, дори философски погледнато. Уморена съм от безсилието си, от напразните нерви, време и енергия, които всяка година хабя за едно и също, когато идват така наречените празници. Не, не ми се празнува така.

Първото което е – никога не съм била и не съм се чувствала религиозна. Виждала съм и продължавам да виждам как големите християнски празници за една голяма част от хората са просто дългите почивни дни, преяждане и препиване, и парад на суетата около излишни подаръци и претрупани трапези „като за последно“. Осъзнавам, че тук няма да кажа абсолютно нищо ново и затова всъщност започнах с такова заглавие..

Имам вече наистина много приятели, които мислят по сходен начин и активно бойкотират цялата тази лудост около Коледа, Великден или св. Георги. Познавам много хора, за което не – не е нормално да затваряме безброй нещастни кокошки в абсурдни клетки, за да им вземем яйцата; не, не е нормално да убиваме безброй угоявани прасета (толкова близки и до човешката физиология всъщност!), за да се тъпчем около Коледа; не, не е нормално да избиваме безброй почти новородени бебета агнета, за да се тъпчем около Великден… и не, не е нормално в ресторант да ми предлагат „телешко сукалче със задушени зеленчуци“ – НЕ, НЕ ИСКАМ новородено малко животно, което още суче, убито брутално преди още да е погледнало Слънцето и помирисало тревата. Всичко друго, но не и нормално. Достатъчно много сме си говорили за свободния и „личния“ избор на хората, които предизвикват това, но на мен сърцето ми се къса. И се чувствам уморена.

Уморена съм, защото ние си пишем, някой си чете.. едно и също, едни и същи хора, понякога действително се отчайвам, че е нещо като една шепа народ, капка сред океана; не виждам дори смисъл да пускаме тези текстове в групите с вегетарианска насоченост, защото ние тези неща си ги знаем. И в никакъв случай нямам желание да проповядвам някакво агресивно веганство. Който има желание, ще си отвори очите; при мен този „Великден“ премина по един съвсем различен начин и вярвам, че човек може да си почива, да празнува, да се радва на живота без да изпада във всичките тези рамки и правила, само защото традициите били такива. Нямам нищо против тези празници ако някой приема нещата от религиозна гледна точка, но наистина не смятам, че има религия на света, която да оправдава, и то съвсем умишлено да създава насилие, затвор, безсмислено отнемане на живот, толкова много страдание и окървавани ръце. Защото точно това правим с животните.

А можем да бъдем щастливи и без всичките тези неща.

 

 

Вярвам, че можем да имаме нужда от толкова малко! Цветове, разходки, пътешествия, книги…

 

 

… въздух и слънце в компанията на някой любим човек…

 

 

Този Великден бях в Пловдив – очевидно повечето хора се бяха прибрали по родните си места, та в слънчевата неделя успях да си изпия съвсем спокойно кафето на една прекрасна и топла тераса без обичайните миризми на скари, чевермета, черупки от десетки позеленели яйца и всички останали екстри.. И ми беше хубаво!

 

 

Снимките са от веган менюто на хотел-ресторант Одеон. Крем супа от авокадо и зърнени кюфтенца със зеленчуци. Имаше и още, но го изядохме и без фотосесията. 🙂

 

 


Още публикации:

 

4 коментара

  1. Нети

    Здравейте!
    Попаднах случайно на тази така интересна страница, и в частност статия 😉
    Възхитена съм от Вас! 🙂
    Имаме много сходни възгледи,а снимките Ви вдъхват уют и ефирност 🙂
    Продължавайте в същия дух :))

  2. Диди

    Много благодаря! Поздрави, Нети 🙂

  3. Дафинка

    Здравей Диди,

    прекрасни рецепти, толкова ми харесва страницата ти, нещата който пишеш и споделяш с всички са толкова готини и интересни, и ти си толкова хубавка, няма да престана да следвам страницата ти 🙂

    Поздрави, peace love & happiness

  4. Диди

    Благодаря, Дафинка! Поздрави и уютна, вкусна есен от мен 😉

Leave a comment

Colour of Cinnamon - един сайт за пътешествия, нещата от живота и страстта да готвиш. © 2011 ~ 2013 Криейтив Комънс договор
Произведението Colour of Cinnamon създадено от Диана Хърлечанова ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран договор.
Trayan Reo ~ web & graphics design