Highslide for Wordpress Plugin
BulgarianEnglishSpanish

Преходен сезон

 

От години не гледам телевизия и днес няма да си говорим за „сезона на грипа и настинките“. Нито пък това е някакъв здравен блог, който ви подканва да заредите кухнята си с лимони и джинджифил. Всъщност, вече преполовихме Ноември, а времето е все така шантаво като първо ни постресира с няколко позамръзнали дни, а вчера можеше да се поглезиш на Слънце по тениска. Шантаво като вътрешното ни време. Непостоянно, динамично, ясно и слънчево или преобладаващо облачно. Някои хора около мен вече говорят за Коледа, а на мен ми е трудно да пусна все още летните спомени. Затова искам да запечатам няколко, да си ходят вече до другият път. 🙂

 

13533222_10208750353208940_4367195832096503770_n

 

Това лято станах на 30. Нещо, което, когато бях на 14, ми се струваше ужасяващо, необятно далечно и сякаш.. някак си стигаш до там и животът ти свършва. В интерес на истината, дори на около 22 мисълта ми все още се въртеше около тази насока. Но времето си минава, и заедно с леките бръчици и някои признаци на умора, то с наближаването на тази „срашна“ цифра неусетно разбрах за някои доста ползотворни странични ефекти от помъдряването. И ако си мислите, че помъдряване няма, или все още сме много млади за това, спокойно, колкото повече време минава, толкова по-малко започва да те притесняват неща, които са ти разбивали нервите на по-крехка възраст. Като например?

 

13590379_10208854083562134_3586784172800698771_n

 

Колкото си по-малък, толкова повече мислиш за това, как ще реагират другите. Въпросът е принципен – от нещо елементарно като тоалетът ти за деня, до това до къде опира личното ти пространство и колко е важно да си го отстояваш. Колкото си по-малък, толкова си по-зависим от одобрението и приемането на другите. Защото, факт, ние сме социални животни. Приятелството и споделянето е прекрасно нещо, но да намериш точните хора и то (!) в правилния момент от живота си, е трудно, изисква търпение, разбиране, и добра преценка точно колко и кого да допуснеш в живота си. И е съвсем естествено с много от хората по пътя ти да не се получи – няма нищо лошо в това. Променяме се, разделяме се, вървим към различни цели, понякога се местим физически, понякога просто усещаме, че не сме в точния филм. Няма лоши чувства.

 

Спомням си, че в първите си студентски години, съм се чувствала самотна, не е имало с кой да изляза в петък вечер и това е било нещо като голяма драма, когато си на 20. София беше много голяма, а 12 години по-късно вече знаеш, че всички се познават, защото хората с подобни интереси и начин на живот просто няма как да не оплетат връзки.

 

13592815_10208846285207180_6464811230715284973_n

13606738_10208854015640436_2991953174036818382_n

 

Спомням си, че когато започнах първата си работа в офис, съвсем чистосърдечно казах на шефа си, че не знам с какви дрехи е подходящо да идвам на работа, защото това беше нещо ново и непознато за мен, притеснявах се и имах чувството, че всеки ме оглежда и оценява. Доста години след това вече изобщо не ми пука кой какво мисли. Дрехите и въобще начинът, по който изглеждаш също показва отношението ти към света – това, че за някой моят стил може да е прекалено шарен, накичен или кичозен не е лошо и нищо не значи само по себе си. Дрехите са важни доколкото ти да се чувстваш комфортно и удобно, за мен е безумно да лепиш етикети на хора само и само заради начина, по който изглеждат /външно!!/.

 

13680585_10209025355723831_863294575450068196_n

 

Винаги съм обичала да пътувам, но когато бях по-малка, всичко това беше свързано с множество приготовления и мисли. Почваше се едно подреждане на дрехи, аксесоари, разграфяване на времето и пространството докато не съм у дома. Всичко това естествено отпадна с влизането на нормален работен график – ами, просто времето ми е кът! Багаж се оправя около 15 минути преди да тръгнеш, ако е лято – още по-лесно! Освен документите и телефона, очилата са задължителни, 2-3 парцала, останалото го има и в бензиностанцията. 🙂

 

13686498_10209025332203243_6878754387139322922_n

 

Обичам България и обожавам природата ни, но слава богу никога не съм страдала от болен патриотизъм. Човек разширява кръгозора си в пътя, независимо дали излизаш на 30 км от София или пътуваш със самолет до Куба.

 

13754655_10208933682992070_3100602936977488470_n

13901605_10209074182624473_2121787565123083823_n

 

Обичам и работата си, но е важно да намериш време за мързел и за почивка. Важно е! Всеки си има различни начини, но не подценявайте свободното време. Ако е топло и имаш някой свободен ден и адекватен транспорт, още по-добре! На 30 можеш да си позволиш да се поглезиш, има време за работа, както има време и за всичко останало.

 

13876435_10209121817575317_5208292033024402850_n

 

Забавлявайте се. Дори нещо да ви изглежда глупаво, безсмислено или детинско – забавлявайте се. Спомням си, че съм имала много моменти като по-малка, когато не съм правила неща от страх да не изглеждам нелепо в очите на другите. Другите не са толкова важни. 😉

 

14054090_10209241461926351_4051384604874971618_n

 

Намерете време да останете със себе си. Компанията или любимият човек са нещо прекрасно, но се опитайте на намерите баланса във времето и взаимоотношенията. Историята познава безброй много примери за провалени връзки в следствие на чисто и просто омръзване и свикване.

 

14117808_10209324096592166_8154944233445195971_n

 

Пътувайте. Колкото се може и когато може. Не са нужни огромни средства и неограничено време. Намерете време и не забравяйте да снимате. 🙂

 

14117923_10209324323917849_8020841363079779794_n

 

Оценете тишината и простотата на нещата. По принцип, аз съм от хората, които не виреят без музика, но понякога просто трябва. Седни и дишай. Ако си имаш компания, не е нужно да си говорите. Един от най-чистите видове любов е да можеш да седнеш до някой и да не те притеснява липсата на говор. Точно там, комуникацията минава на друго ниво. И е прекрасно.

 

Още нещо. Котешката ми природа като цяло на понася студ и мрак, самата мисъл за зима и мраз принципно ме сковава, но това е нещо, с което трябва да се пребориш и примириш. Хубавите неща не са малко и полза от мрънкане сред калните улици няма. Затова извадете дебелите чорапи и се фокусирайте върху положителните страни на лошото време – сезонът на домашния уют, топлата храна, книгата преди лягане, мъркащата котка, която е толкова благодарна, че не сте хванали пътят до морето.

 

Бъдете здрави 


Още публикации:

 

1 коментар

  1. Trayan

    свежоооо! :))))))))))

Leave a comment

Colour of Cinnamon - един сайт за пътешествия, нещата от живота и страстта да готвиш. © 2011 ~ 2013 Криейтив Комънс договор
Произведението Colour of Cinnamon създадено от Диана Хърлечанова ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран договор.
Trayan Reo ~ web & graphics design