На прага на новата година
Много съм доволна, че този Декември почти премина с някакво минимално отбелязване на пред-коледната лудост на стената ми във facebook! Явно съм започнала да се заобикалям със себеподобни. ?
Шегата настрана. Празниците са хубаво нещо. И те винаги са били част от нас, от нашата култура, история и бит. Празници е имало винаги, за баланс на всички онези трудови дни, в които хората са се борили за прехраната си. Празниците са онези дни, в които спокойно можеш да спиш и да ядеш като за последно…
Чакай, стоп! Приел ли си горното изречение за даденост? Защото “нашето разбиране” за празник е такова от няколко десетилетия назад само. И някой от вас може да нарече мнението ми съдене, но аз ще изложа една различна гледна точка просто.
Да, човек съм, обичам понякога да се глезя, да си угаждам, да ям вкусна храна и да преяждам с нея. Рядко и без някакъв определен повод.
Да, човек съм, не ми се струва редно да се харчат излишни пари, за излишна храна, която ще бъде превърната в едно некотролируемо тъпкане, докато има хора с истински нужди в момента.
Да, човек съм, сипвам си по едно вино след работа, няма лошо и една бутилка да изпиеш с някой, щом като така ви е приятно просто.
Да, човек съм, не ми е приятно да се сблъсквам с някакви груби, пияни хора, които на всичкото отгоре стават и агресивни след някоя чашка в повече.
Да, човек съм и мързела ми е доста присъщ, признавам си.
Но не харесвам празниците да се третират като едни дни на тъпкане, лицемерие, фалшива религиозност и алкохол. Навремето не правеха ли празниците за някакво духовно изживяване и изпълняване на ритуалите, ехо? И като цяло културата ни е пребогата на обреди и фолклорно изкуство, много малко се набляга на ядене и пиене, да ме прощава лидъл.
Та, реших тези почивни дни да бъда продуктивна и съм изключително доволна от баланса, който постигнах.
Почивах, спах много, правехме дълги и богати закуски и… чистих много.
Да, не звучи особено привлекателно, но дори не мога да опиша свежестта в края на годината, да изхвърлиш ненужното, да изтупаш многото прах… и буквално, и преносно, разбира се.
Да, готвих и пазарувах, не съм аскет. Но правих просто домашна и топла храна – нищо толкова специално, колкото може да е вече лукса да имаш време за прясна и качествена храна. На снимката – кокосова къри леща с тофу и броколи. Само че такова СредиЗемноМорско къри, че в Азия няма много Коледа ?
Бъдете здрави ❤️
Още публикации:
Няма коментари
...