Честита Нова Година! Нека вдъхновението и светлината бъдат с вас! ♥

Вкъщи започнахме годината с една такава сочна баклава с кокосово масло и домашни орехи. А днес, близо година по-късно, за мен все още е един мързелив почивен ден, в който разтворих папките със снимки (никак не са малко) и ми се иска да благодаря на всички прекрасни хора в живота ми, с които споделяхме радости, усмивки, музика, пътешествия и немалко несгоди по пътя също така, надявам се полезен и интересен за всички нас. Готвенето, разбира се, остана моя наслада и страст, като в края на месец януари 2012 година, отворихме дългоочакваната кухня Soul Kitchen, където с колеги и приятели започнахме да практикуваме кулинария по начин, който ни харесва най-много и така както смятаме за най-добре.

След множество практики осъзнах, че просто обожавам средиземноморската храна, в частност може би италианските вкусове, макар никога да не съм ходила там. Мисля, че мога цял живот да изкарам на маслини, сушени домати, рукола и зелени салати, пресен хляб с подправки и зехтин..

И понеже зимата, на мен лично, не  ми е никак от любимите сезони, то всячески се опитвам да създам малко топлина и цветове в кухнята си. За да гоним настинките, а и защото обичам, то в чиниите ни най-редовно присъстват родния чесън, праз, сушени и мариновани чушлета, къри, джинджифил, пипер.. Крем супите от всякакво естество и  с всевъзможен аромат са добри приятели през студените месеци.

Мисля си да разделя темата за моите любими места на 2012 в четири части от годината като тук разглеждам снимки от януари до април. Оказа се, че почти нищо не сме правили освен няколко разходки до Витоша, а и аз честно казано нямам особени спомени от този период. Основното нещо, което намерих из папките беше много наснимана храна 😉

 
Спомням си, че направих тази паста, когато започнахме работа в кухня Soul Kitchen и кипях от енергия и ентусиазъм. Така с времето научих доста неща и дребни, но важни съвети от хора, които много, много по-дълго време са се занимавали с кулинария и ресторантьорство, при това съвсем професионално.  А снимката я помня, защото написах нещо по случая: тук

Вероятно много пъти съм писала и казвала, че не съм особено по сладките неща, но в редките случаи, когато се захвана да правя нещо такова, то почти задължително ще забъркам мака и какао.. Дори не е задължително да е сладко, просто трябва да направя нещо с ядки, кокосово масло, какао или рожков.. мисля, че ми се е случвало 2-3 пъти за цяла година да приготвя някакъв десерт (вкъщи) 🙂

Тази година, не особено успешно, но с малки крачки насилих волята си да ставам рано и да закусвам.  Нали всички казват, че денят се познава от сутринта, а аз никак не обичам да ставам рано, особено през зимата.. Затова трябва да си започнем деня поне с нещо малко, но приятно 😉

Трябва ли отново да казвам колко е прекрасна италианската храна или поне митът, който поради някаква причина съм си създала към нея 😛 Квасен хляб с маслинова паста и сушени домати, аспержи, ароматни зелени подправки… Много зеленолистни с качествен студено пресован зехтин или песто от авокадо и сушени подправки.. Ха сега някой да каже, че вегетарианците нямат какво да ядат цяла зима! 🙂

Любимият ми отоплителен уред вкъщи 😛

Някъде из заснежените гори около Кюстендил, Осоговска планина.

Белене, на река Дунав.

И-и-и като за края на април, малко вятър на Витоша, връх Камен дел, 1862 метра.

(следва продължение)

Още публикации:

Tweet