Highslide for Wordpress Plugin
BulgarianEnglishSpanish

Любими места и снимки 2012 – част V

 

Днес ще пиша за Кара дере! Или по-правилно казано изобщо няма какво толкова да пиша, ами направо зареждам снимките. Предната вечер с приятелка бяхме на концерт/DJ трибют за Боб Марли и точно за това си говорихме – колко много ни се ходи на море, на палатка, на Кара дере.. лятото, свободата, приятелите, любов и романтика.. Да живей хипарията! 😀

 

 

Но за морето след малко. Иска ми се да кажа, че не обичам човек сам да се слага в рамки и когато малко или много се причислиш в някаква група или общност/субкултура, то за останалите хора обикновено изглеждаш клиширано и под общ знаменател, особено за хора, които не те познават добре.

Гледах снощи на партито доста расти наоколо и точно това си мислех – няма лошо с вида си и с поведението си да демонстрираш някаква принадлежност към определен начин на живот, но доколко това ни прави услуга или точно обратното – в стремежа си за различие и индивидуалност малко или много попадаш в някакви установени рамки, които обикновено са доста свързани с музиката и изкуството.

Аз не мога да разделям хората просто на метъли, рапъри, растафаряни, чалгари, трансъри и каквото още се сетите. Както и не обичам определението „веган“, но това е една друга тема. Изобщо, „обществото“ ни е създало едни такива клишета и предразсъдъци, които може и да звучат вече смешно и абсурдно, но много хора все още ги вярват. Особено по-възрастните, по-закостенелите, хората, които сами не желаят да се променят, да се образоват, да приемат различните от тях с всичките им чудатости или „неприемливо“ поведение и външен вид.

 

 

Светът е голям и няма никакъв смисъл от клишета и предразсъдъци. Разбира се – всичко е въпрос на вкус. Храната, музиката, дрехите, местата, на които ходим.. предпочитанията са толкова различни, колкото са и хората. И точно това е най-хубавото! Да споделяме, да откриваме различни начини, които ни карат да творим, да приемаме изкуството в цялото му разнообразие и да не критикуваме онова, което не ни харесва, просто защото не го разбираме.

Аз мога да слушам испански или арабски чил-аут, мога да слушам и реге, мога да слушам и джаз, и суинг, и агресивна рага, и бавни, любовни балади, и електронна музика, и акустични китари, и португалско фадо, и българска фолклорна музика. Въпросът е да сме толерантни. Въпросът е да не съдим и да не коментираме злобно другите само заради начина, по който са облечени или заради местата, където харесват да ходят.

 

 

Мога да изкарам дни на сурова или минимално обработена храна, когато нещо ме прихване и поглъщам огромни количества зелени салати и кълнове. Но мога и лакомо да се настървя на някакъв вегански ‘джънк фууд’ просто защото съм в такова настроение. Въпрос на усещане, на период, всичко тече и всичко минава… Затова и не харесвам особено определенията за здравословно, нито митовете, че като си веган или вегетарианец, трябва да правиш еди си какво или еди си какво не. Храненето като цяло е една безкрайна тема и все повече се убеждавам, че пренасищането с информация е по-скоро бизнес, отколкото помощ; хубаво е човек да се информира, да чете и да наблюдава себе си, но не ставайте роби на един или друг тип на хранене, тренировки, гладувания или каквото и да е, в крайна сметка сме толкова различни, не може моята истина да е истина за още 7 милиарда човека и никога не бих си позволила да твърдя, че е така.

 

 

Добре е храната да бъде максимално нетретирана или най-простичко казано – максимално близо до това, което излиза от земята. Затова не губя много време в готвене, т.е. термична обработка на продуктите. При растителната храна това е лесно – салати, пастети от ядки и семена, маслинова паста или различни видове хомус се правят изключително лесно и бързо. И ако някой все пак си мисли, че прекарвам много време в кухнята – не, прекарвам голяма част от времето си на сандвичи. 😀

 

 

И ако си мислите, че котките са големи хищници и месоядни – да ви кажа и на пъпешите не прощават.

 

 

Разходки разни докато дойде време за море…

 

 

От тук нататък следват малко повече егоцентрични снимки, но какво да се прави.. лято… горещо, разсъблечено, а и един път си на 25 😛

 

 

Ladies and Gentlemen… Кара дере!

 


Още публикации:

 

Няма коментари

...

Leave a comment

Colour of Cinnamon - един сайт за пътешествия, нещата от живота и страстта да готвиш. © 2011 ~ 2013 Криейтив Комънс договор
Произведението Colour of Cinnamon създадено от Диана Хърлечанова ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран договор.
Trayan Reo ~ web & graphics design