Highslide for Wordpress Plugin
BulgarianEnglishSpanish

Известни личности – за вегетарианството

 

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН (Albert Einstein, 1879-1955) – признат за един от най-великите учени на всички времена. Гениален физик – никой освен него, от Нютон до днес, не е извършвал такъв огромен прогрес във физиката. В началото на XX век той преобръща из основи човешките представи за Вселената. Най-известен с прочутата си формула Е = m.c2, със специалната и общата теория на относителността. Носител на Нобелова награда за физика. Изявява се и като борец срещу всякаква форма на насилие чрез оръжие.     Смята се, че Айнщайн не е бил вегетарианец. Включваме го тук от уважение към способността му да мисли независимо и прозрението му по отношение на вегетарианството:

“Нищо няма да допринесе за човешкото здраве и да повиши шансовете за оцеляване живота на земята толкова, колкото еволюцията на вегетарианското хранене.”

 

АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР (Albert Schweitzer, 1875-1965) – германски лекар, философ, теолог, музиковед и общественик. Основава със собствени средства и ръководи болница за тропически болести в Ламбарене, Габон. Получава Нобелова награда за мир през 1952 г. Вероятно през последните 10 години от живота си не е бил вегетарианец (вижте книгата “Знаменити вегетарианци” на Рин Бери). Но преди това е бил вегетарианец и е имал честта през този свой по-добър период да изкаже следните мисли:

Разумният човек трябва да застане срещу всички жестоки обичаи, независимо колко дълбоко вкоренени в традицията и доколко заобиколени от ореол са те. Когато имаме избор, трябва да избягваме да причиняваме страдания и болка в живота на друго, дори и най-низше същество. Ако не правим това, си навличаме вина, която нищо не оправдава.”     “Това е съдбата на всяка истина – да бъде обект на присмех, когато за пръв път е изказана. Някога се е смятало за смешно да се предположи, че чернокожите са наистина човешки същества и че би трябвало да се третират като такива. Това, което някога е било смешно, сега е неопровержима истина. Днес се смята за преувеличение да се прокламира постоянно уважение към всяка форма на живот като сериозно изискване на рационалната етика. Но идва времето, когато хората ще бъдат удивени, че човешката раса е съществувала толкова дълго преди да осъзнае, че неразумното посягане на живота е несъвместимо с истинския морал. Моралът в своята абсолютна форма обхваща отговорността към всичко живо.

 

МАХАТМА ГАНДИ (Махандас Карамчанд Ганди, 1869-1948) – наречен от индийския народ Махатма – “Велика душа”. Сочен като една от най-големите политически фигури на XX век, виден деец на индийското националноосвободително движение, реформатор, хуманист:

“Величието на една нация, нейният морален прогрес може да се определи според начина, по който тя се отнася към животните.”     “Според мен животът на агнето е не по-малко ценен от този на човешко същество. Аз не бих искал да отнема живота на агне заради човешкото тяло.”     “Аз не приемам месната храна като необходима за нас на никакъв етап и в никакъв климат, в който е възможно за човека по принцип да живее. Аз смятам месото за неподходящо за нашия вид. Ние грешим като се държим като по-низшия животински свят, ако сме по-висши от него.”

 

ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ (George Bernard Shaw, 1856-1950) – забележителен английски писател от ирландски произход, световноизвестен драматик и публицист:

    “Жестокостите са не по-малко жестокости, когато се случват в лаборатории и биват наричани медицинско изследване.”     “Човешките същества са единствените животни, от които аз съм напълно и истински уплашен.”     “Средната продължителност на живота на месоядците е 63 години… Аз съм на прага на 85 и все още работя толкова упорито, колкото мога. Аз съм живял достатъчно дълго и се опитвам да умра, но просто не мога да го направя. Една единствена пържола би ме довършила, но не мога да се принудя да я погълна. Аз съм заплашен от вечен живот. Това е единственият недостатък на вегетарианството.”     Запитали Шоу защо не яде месо и с присъщото му чувство за хумор той отговорил: “Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си.”

 

Граф ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ (1828-1910) – най-известният руски писател и драматик, мислител. Признат за един от най-великите писатели на всички времена. Създател на религиозно-философско учение (толстоизъм) за непротивене на злото с насилие:

    “Човек може да бъде здрав и без да убива животни за храна. Затова, ако яде месо, той взема участие в отнемане на живот, за да задоволи своя апетит.”     “Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо, от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на животните за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие – убийство, което е несъвместимо с моралното чувство.”

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (Leonardo da Vinci, 1452-1519) – знаменит италиански живописец, скулптор, архитект, инженер, изследовател и изобретател:

“Аз се отказах от употребата на месо от ранна възраст и ще дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също толкова престъпно и отвратително, както сега гледат на убийството на хора.”

ЛУЦИЙ АНЕЙ СЕНЕКА (ок. 4 г. пр. Хр. – 65 г. сл. Хр.) – живял в Рим по времето на апостол Павел и станал жертва на Нероновата ненаситна жестокост. Той казва:

“Растителните храни са достатъчна храна за стомаха, в който сега ние натъпкваме скъпи същества.”     “Категорично реших да не ям плът на умряло животно и накрая на първата година въздържанието ми се превърна не само в навик, а и в приятно занимание.”

 

СОКРАТ (ок. 469-339 г. пр. Хр.) – бележит древногръцки философ. Дава образец за един здравословен град, като при това определя за гражданите храна, която се състои от плодове, житни храни и зеленчуци. Отговаряйки на едного, който мисли, че такава храна е съвсем проста, Сократ казва:

     “Струва ми се, че описаният град е истински и, така да се изразя, здравословен град. Но ако искаш да изнамерим и град, който страда от болести, нищо не ни спира да направим това. Изглежда че някои хора не ще се задоволят с храната или начина на живеене, който описахме и ще искат да имат в добавка много мебели и вещи, а също така и месо.”     По-нататък Сократ описва защо смята употребата на месо за начало на много нещастия за хората и цялото общество. Той смята, че войните и болестите са далечно, но действително последствие на месоядството. (От прощалния диалог на Платон “Републиката”.)

 

КУНДЗЪ КОНФУЦИЙ (ок. 551-479 г. пр. Хр.) – древнокитайски просветител, философ и педагог:

    “Следвайте неотменно вегетарианството и се пазете да не отнемате живот.”

 

САМОСКИ ПИТАГОР (ок. 580-500 г. пр. Хр.) – един от най-големите гръцки мъдреци. Запознат с египетските и източните учения. Основал т. нар. Питагорова школа. Известен днес най-вече с приноса си към геометрията и математиката. Той е и един от най-известните древни привърженици на вегетарианството. Ето неговата позиция по този въпрос:

“Хора, стига сте се сквернили с храна непозволена. Ние имаме златокласи ниви, сочни плодове, които превиват клоните с тежестта си, лози, зеленчуци – крехки и вкусни. Чистата млечна каша и благоуханният мед също са ви предоставени. Обилно, щедро всички блага ви дава земята – без жестокости, без убийства и без кръв. Само дивите зверове утоляват глада си с живо месо и то не всички. Много от дивите животни се хранят с растения. Само свирепите хищници – лютите тигри, жестоките лъвове, алчните вълци обичат да проливат кръв. Какъв престъпен обичай! Как можем с месо и кръв на твари и нам подобни алчното си тяло да гоим и с убийство на други живи създания да подкрепяме живота си? Не е ли срам за нас, окръжените щедро с даровете на благодатната земя страстно, с жестоки зъби да късаме раздрани трупове като люти диви зверове? …     Човек, който, слушайки жалкия предсмъртен рев, коли невинно теле, който убива агнето, ревящо като дете, който птицата небесна бие за забава или за да яде, той не трудно ще се реши и човек да погуби. На този жесток обичай само човекоядството прилича. О, свестете се, не убивайте, недейте, братя! … Смъртни – смъртните щадете! Хранете се с това, което е позволено и достойно за любящата и чиста душа на човека.”

Д-р УИЛЯМ КАСТЕЛИ:

    “Вегетарианците имат най-добрата диета. Те имат най-ниските нива на сърдечно-съдови болести в сравнение с всяка друга група в страната… Някои хора се подиграват на вегетарианците, но те имат минимално ниво на сърдечните удари (сърдечни инфаркти) и 60% по-малко случаи на рак. Сега те надживяват другите хора с около 6 години.“

 

ЛОУДЪН БЕЛО – професор по социология. Съавтор на няколко книги за азиатските икономики:

“Факт е, че има достатъчно храна в света за всички, но трагичното е, че голяма част от световните хранителни и териториални ресурси са заети за производство на месо и други храни от животински произход за заможните, докато милиони деца и възрастни страдат от недохранване и глад.”     “Американската диета на бързо хранене и навиците за ядене на месо на заможните в света подкрепят световната хранителна система, която отнема хранителните ресурси от гладните. Диета с повече житни и бобови култури и с по-малко говеждо и друго месо е не само по-здравословна за нас, но също така допринася за промяна на световната система, която храни някои хора, а оставя други гладни.”

 

ПОЛ И ЛИНДА МАККАРТНИ:

    “Ако кланиците имаха стъклени стени, всеки би бил вегетарианец. Ние се чувстваме по-добре спрямо себе си и животните, знаейки, че не допринасяме за тяхната болка.”

 

КИМ БЕЙСИНДЖЪР (Kim Basinger, 1953) – фотомодел и кино-звезда:

    “Ако можеше да видиш или почувстваш страданието, не би мислил два пъти. Дайте живот. Не яжте месо.”

 

РОМЕН РОЛАН (Romain Rolland, 1866-1944) – Нобелов лауреат за литература през 1915 г.:

    “Хиляди животни (сега милиони) са убивани всеки ден без сянка на разкаяние. Това плаче за отплата върху цялата човешка раса.”     “За човека, чието съзнание е свободно, има нещо дори по-нетърпимо в страданията на животните, отколкото в страданията на човека. На второ място е поне признанието, че страданието е зло и че човек, който го причинява, е престъпник, но хиляди животни са безполезно избивани всеки ден, без ни най-малко съжаление. Ако някой обърне внимание на това, би бил сметнат за смешен. И това е неизвинимо престъпление.”

 

РИЧАРД РАЙДЪР:

    “Аз вярвам, че нито едно страдание, което съм причинил на лабораторни животни ни най-малко не е помогнало на хуманността на човечеството.”     “Като пазители на планетата е наша отговорност да се отнасяме към всички същества с добро, любов и съчувствие. Това, че тези животни страдат, е повече от ясно. Моля, помогнете да се спре тази лудост.”

 

АНДРЮ ЯКОБС – републикански конгресмен, член на Републиканската партия:

    “Аз често съм говорил в конгреса срещу войната във Виетнам и съм коментирал криенето на конгресмени от реалността на войната, казвайки: “Мнозина ядат месо, но малцина отиват в кланицата.” Аз го казвах толкова често, че станах вегетарианец.”

 

НИЙЛ БЪРНАРД – президент на Лекарския комитет за отговорна медицина:

    “Месодобивната индустрия е довела до повече смъртни случаи на американци, отколкото всички войни на този век, всички природни бедствия и всички автомобилни катастрофи, събрани заедно. Ако месото е твоята идея за “храна за истински хора”, по-добре е да живееш наистина близо до много добра болница.”

 

ЕМАНУЕЛ КАНТ (Emannuel Kant, 1724-1804) – германски философ и учен:

“Ако човек не иска да потъпче своите хуманни чувства, той трябва да проявява доброта към животните, понеже този, който е жесток към тях, става такъв и в отношенията си с хората. Ние може да съдим за сърцето на човека според отношението му към животните.”

 

ДЖЕРЪМИ БЕНТАМ:

    “Въпросът не е могат ли те (животните) да мислят или да говорят, но могат ли да страдат.”

 

МАРК ТВЕН (Mark Twain, псевдоним на Самуел Лангхорн Клемънс, 1835-1910) – американски белетрист реалист:

    “Не искам да зная дали вивисекцията дава резултати, които са печеливши за човешката раса или не. Болката, която това причинява на животните, е основата на моята враждебност срещу това и тя е за мен достатъчно оправдание за враждебност, без да отиваме по-нататък.”

 

МОБИ (Richard Melville Hall, 1965) – американски музикант, една от най-дискутираните фигури в областта на техно-музиката:

    “Бихте ли изяли вашата домашна котка или бихте ли накарали психически недоразвито дете да влезе в печката? Ако не, тогава защо е в реда на нещата да се ядат крави и да се тестват продукти върху чувствителни животни? Аз вярвам, че да се извършват съзнателно действия, които причиняват или извиняват страданията, е крайно осъдително. Аз ви призовавам да бъдете състрадателни и да се отнасяте към другите така, както искате да се отнасят към вас. Ако не искате да бъдете бити, хвърлени в затвор, убивани или измъчвани, тогава вие не бива да извинявате подобно поведение спрямо някого – бил той човек или не.”

 

Сър ПОЛ МАККАРТНИ (Paul McCartney, 1942) – английски музикант (певец, китарист). Един от водещите музиканти на групата “Бийтълс”:

    “Не мисля, че трябва да убиваме други видове. Ние мислим, че сме толкова по-добри! Аз не мисля, че сме. Аз казвам на хората: Ние сме подчинили всички животни на земята, така че сме истински победители във всяка битка между видовете. Не бихме ли могли да бъдем великодушни? Аз наистина смятам, че е време да станем добри. Няма нужда да продължаваме да потъпкваме животните. Аз мисля, че трябва да покажем, че сме добри.”

 

РУ МАКЛАНАХАН – актриса:

    “Състраданието е основата на всичко позитивно, на всичко добро. Ако носиш силата на състраданието и когато си в магазина, и на масата за хранене, можеш да направиш живота си щастлив.”

 

ПОЛ ХАРВИ – известен американски радиокоментатор:

    “Поради каква причина някой от нас може да бъде толкова заинтересован от страданията на животните? Защо правителството не е заинтересовано ? – Животните не гласуват.”     “Природата, такава, каквато е, е жестока – разбира се, че е така! Животните наистина са способни да проявяват жестокост едни към други. Предполага се обаче, че ние трябва да сме нещо повече от тях! Дикенсовото съчувствие спасява децата от експлоататорски предприятия. Линкълновата съпричастност спасява робите от отношението на белите към тях като към “вещи”. Цивилизацията плаче, докато чака всяко следващо освобождение.”

 

УИЛ КЕЛОГ:

    “Как може да ядеш нещо с очи!”

 

МЕРИ ТЕЙЛЪР МУР (Mary Tyler Moore, 1936) – американска киноактриса:

“Зад всяка красива кожа има история. Тя е кървава, варварска история.”

 

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН (Robert Lewis Stevenson, 1850-1894) – шотландски белетрист неоромантик:

    “Ние консумираме труповете на същества, които имат апетит, страсти и органи като нашите и изпълваме ежедневно кланиците с викове на болка и страх.”

 

РЕЙЧЪЛ КАРСЪН:

    “Докато нямаме куража да признаем жестокостта такава, каквато е, независимо дали нейната жертва е човек или животно, ние не може да очакваме нещата в света да бъдат по-добри, отколкото са сега. Ние не можем да имаме мир сред хора, чиито сърца изпитват удоволствие в убиването на живи същества. Чрез всеки акт, който възхвалява или дори толерира такова безумно наслаждение на убийство, ние спираме прогреса на човечеството.”

 

РИВЪР ФИНИКС (River Phoenix, 1970) – американски киноактьор:

    “Когато бях достатъчно голям да разбера, че месото е било добито с убийство, аз го приех като неуместен начин за използване на нашата мощ да хванем по-слабо същество и да го осакатим. То е подобно на начина, по който хулиганите биха тормозили по-малките деца в училище.”     “Животните не могат наистина (словесно) да изкажат своето мнение. Ние смятаме, че сякаш можем да се изкажем от тяхно име.”

 

ПИТЪР СИНГЕР:

“Фабриките за убиване и разфасоване на животни са още едно доказателство за това, че степента на нашите технически възможности е нараснала повече, отколкото нашите морални възможности.”

 

ХАРВИ ДАЙМАНД – съавтор на поредицата книги “Сила за живот”:

“Сложете детето в кошчето с ябълка и заек. Ако изяде заека и си играе с ябълката, аз ще ви купя нова кола.”

 

ДЖЕРЪМИ РИФКИН – учен с над 15 книги за влиянието на технологичните и научни промени в културата. Джеръми Рифкин е личност със силно публично влияние в политиката на САЩ:

    “Преходът на световното земеделие от зърното за храна на хората към зърното за храна за животни, с които да се хранят хората, е зло, чиито последствия могат да бъдат далеч по-големи и продължителни от всякакви примери в миналото на насилие, причинявано от човека на по-беззащитните от него същества.”

 

ТОМАС МУР:

“Утопистите смятат, че убийството на нашите приятели – другите същества, постепенно разрушава чувството на състрадание – най-финото чувство, на което човешката природа е способна.”

 

Д-р УИЛЯМ С. РОБЕРТС – доктор по медицина, редактор на American Journal of Cardiology (американско списание за кардиология):

    “Когато убиваме животни, за да ги изядем, те накрая убиват нас, понеже тяхната плът никога не е била предназначена за човешките същества, които са растителноядни по природа.”

 

Д-р НАТАН ПРИТКИН – доктор по медицина. Основател на световноизвестен център по дълголетие. Програмата му е базирана на наука и изследвания и предлага цялостен метод, който комбинира специално хранене и физически упражнения. London Business Times определя методът на Приткин като “Безспорно най-ефективната в света програма за промяна, която включва диета, упражнения и промяна в начина на живот.”

    “Вегетарианците често се безпокоят за приемането на достатъчно протеини, но аз не познавам нито един експерт по хранене, който може да даде диета от природни храни, която да даде в резултат недостиг на витамини, стига да няма недостиг в калориите. Вие се нуждаете само от 5 или 6% калории от протеини общо… и то е практически невъзможно да се получат под 9% в обикновените диети.”

 

ФРАНСИС МУР ЛАП (1944) – авторка на епохалната книга “Диета за една малка планета” продадена в над 4 000 000 екземпляра:

    “Организацията на нашата система за хранене взема изобилие от жито, което някои хора не могат да си позволят, и го превръща в месо, за което по-заможните ще платят.”

РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН:

“Току-що сте се нахранили с месо, но колкото и старателно кланицата да е скрита на благовидно далечно разстояние от много мили, съучастничество има.”

 

ПЕТЪР ДИМКОВ (1886-1971) – един от най-известните и уважавани български природолечители. Автор на многотомния труд “Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот” и на др. книги. В книгата “Живейте 100 години” той съветва:

    “Вегетарианският хранителен режим е за предпочитане, защото има реални предимства. Той предлага на човека храни, които се усвояват лесно, не създават трудности на храносмилането, внасят в организма достатъчно енергия, достатъчно необходими за здравето и живота вещества.”     “Предпочитайте вегетарианската храна пред месната, защото тя е по-лесно усвоима от организма и съдържа всичко, което е необходимо. Предпочитайте да не ангажирате стомаха си с храненето постоянно – това е здравословно и пряко облекчава работата на мисълта, тъй като не задържа голямо количество кръв в корема (както е при хранене с месо). Не допускайте из стомаха и червата ви цяла нощ да се въргаля мършата на месото, облекчавайте храносмилането си.”

 

 

*Ние всички имаме една и съща мечта да живеем. Нека всички да я изживеем. Не яжте животни.


Още публикации:

 

8 коментара

  1. tanja dermenji

    Благодаря че сподели с нас това прекрасно събрание на цитати 🙂

  2. Вери

    А това беше току-що споделено на друго място. Стори ми се хубаво да го има и тук:

    Из „МЕСО И АЛКОХОЛ“ – писмо №10, октомври 1911 …Не бива също да налагаме собств. си представи на другите, както и да се опитваме да убеждаваме хората, които още не са готови за промяна, да приемат нашия начин на живот. Промяната трябва да е първо вътрешна. И не би трябвало да е продиктувана от съображението, че растителната храна е по-здравословна, или че отказът от месо обещава много по-лесен контакт с невидимите светове. Главният мотив трябва да е състраданието към бедните жертви, убити, за да можем ние да задоволим апетита си…Със сигурност може да се твърди, че хората консумират огромно количество месо, и както всички др. азотни съединения, като нитроглицерин, нитроцелулоза и др. експлозивни в-ва, месните храни са твърде неподходящи и опасни за чов. организъм. Затова бихме постъпили добре, ако препоръчваме на всички с които имаме контакт, да избягват или намалят консумацията им. Науката също разполага с достатъчно факти в това отношение, в/у които би могъл да се позове всеки, избрал такава мисия…Разбира се, ако съветваме хората да ядат по-малко месо, с това бихме спасили живота на незначителен брой животни, отколкото ако можехме да ги убедим да спрат напълно храната, добита чрез проливане на кръв. Но ако въпреки всичко се стараем да предотвратим страданието, доколкото ни е възможно, това би било най-доброто решение…Освен това, ако успеем да събудим у другите духа на състраданието, то скоро апетитът им към месото ще бъде превъзмогнат от духа на любовта.

  3. Reni Ovcharova

    Вера, благодаря ти! 🙂 Тькмо се чудех, дали да го напиша тук целия текст, защото с PDF не се получи 🙂
    Радвам се, че ви е впечатлил! 🙂

  4. Reni Ovcharova

    Само искам да допълня, кой му е авторът 🙂
    Текстът е от книгата на Макс Хайндл „Писма до студентите“ – известен автор-мистик

  5. Вери

    Няма за какво! 🙂

  6. Reni Ovcharova

    O Боже, чак сега разбрах, как става копирането на текст! :))) Досега си мислех, че може да се копира само линк…:) Срам…:))

  7. Диди

    Важното е, че си научила нещо ново 😉

  8. Диан

    Хиляди Благодарности !

Leave a comment

Colour of Cinnamon - един сайт за пътешествия, нещата от живота и страстта да готвиш. © 2011 ~ 2013 Криейтив Комънс договор
Произведението Colour of Cinnamon създадено от Диана Хърлечанова ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран договор.
Trayan Reo ~ web & graphics design