От няколко дена си мисля да седна и да напиша нещо. Все някак обаче не мога да формулирам разпиляните мисли в главата си, а сама себе си убеждавах дълго време – те толкова много неща са изписани и толкова много хора вече говорят на тема веганство и храна, какво пък имам аз да казвам на света.. едва ли ще бъде чак толкова оригинално, полезно, непознато за хората, които се интересуват от този начин на живот.

И мислейки си разни подобни неща, все пак си казах – ето, все пак веганството е неотделима, важна част от ежедневието ми, било и умишлено избягвана от мен напоследък като тема за разговор с хората.. защо ми стана безинтересно да пиша по тези тема.

Стотици, хиляди, вероятно милиони думи са изписани и изговорени на тема веганство и вегетарианство, изобщо – този толкова модерен напоследък начин на живот, който изключва животинските продукти от консуматорските ни кошници, поради една или друга причина. И, трябва да си призная, аз също съм спорила много. Впрягах се, обяснявах, чак се обиждах дори.. обикновено по форумите, най-често във facebook и по-рядко на живо; все пак в интернет е къде къде по-лесно да си излееш комплексите и емоциите. И така с времето, дъвчейки и предъвквайки все едни и същи теми, все едни и същи спорове, модели на поведение, заучени реакции, аналогични примери и обвинения кой е по-по-най.. с времето почна да ми се вижда безсмислено присъствието във всичките тези групи, макар в същността си да могат да бъдат много полезни!

Та нали това е идеята?! Да си помагаме, да разменяме опит, да обясняваме човешки на хората, които все още не са запознати с този начин на живот, така както всички ние сме минали по един или друг начин, за една или друга продължителност като време… Това, което обаче забелязах или по-точната дума е – наблюдавах – с течение на времето е, че ние, хората, сме недостижими по това да се разделяме на групички и въобще, да се раздалечаваме по всякакъв всевъзможен начин, дори и било, уж, обединени от една обща кауза.

Сигурна съм, че на много хора, дори мои близки или не чак толкова близки приятели и познати, са им минавали подобни мисли през главата. Обсъждали сме го. Обсъждано е било много пъти и във форума на БВО във facebook, макар да не съм взимала пряко участие, чела съм и продължавам да чета едно наддумване и авторитарност, което много лесно би могло да отдалечи (ако ли не и да отврати) някакъв случаен читател, попаднал в групата. Искам дебело да подчертая, че това не е критика към никого персонално, нито пък че искам да кажа как тези групи за нищо не стават. Напротив – могат да бъдат много полезни и съм убедена, че там някъде има прекрасни, всеотдайни и готови да помогнат хора, независимо били те вегани, вегетарианци, суровоядци или каквото и да е „подразделение“, в крайна сметка какво значение има?! Но.. и тук идва голямото „но“. Ако сега кажа „нали всички ние сме хора“ то това би било клише. И знам, осъзнавам за себе си, че колкото и на отворени да се правим, широко скроени, толерантни личности, то винаги остава дори един едвам забележим полъх на нетолерантност и разделение на хората, които не приемат вегетарианството. Усещала съм го по себе си и се старая да работя върху това. Общувала съм и продължавам да общувам с всякакви хора и с времето съм разбрала, че когато се закучи темата за веганството, то смисъл от спорове и взаимно убеждаване, просто няма. Бъдете си живи и здрави, и сменете темата, моля. В крайна сметка, има толкова много други неща за обсъждане и наддумване!

Но когато хора, обединени уж от едната идея, да живеем малко по-хуманно с отказа ни да експлоатираме животинския свят на тази, иначе, прекрасна и плодородна Земя, започнат да се нападат и обвиняват по между си, още повече било то на лична основа, ето това вече не го разбирам!

За хората, които ме познават и се е случвало няколко пъти да погледнат блога ми, може би са разбрали. Аз не съм нито диетолог, нито биологог, нито еталон за каквото и да е в така нареченото „здравословно“ хранене. И с голяма доза ирония слагам точно тези кавички, защото на мен честно казано ми омръзна, отвсякъде да се появяват някакви гурута и всеки да твърди как неговият начин, видиш ли, единствено и само така можеш да очакваш дълъг и здрав, едва ли не безгрешен живот. Само че, хора, познайте какво – вегански рай няма.

Начетох се на какво ли не и смятам активното участие на определени личности във виртуалното пространство, за тенденциозно. Тенденция, в която, ние като вегани, „трябва“ да се откажем от половината налични въобще хранителни продукти, защото са вредни, да не си помисляме за кафе, цигари, алкохол, камо ли за нещо по-сериозно… Не казвам, че подкрепям всичките тези неща, не казвам, че са полезни… Обаче, не знам защо, напоследък сериозно започнах да се дразня, как отвсякъде ме връхлита каква ли не информация, как всичко било вредно!

И пак ще кажа, това не е критика към никого персонално. Осъзнавам и уважавам избора на всеки един човек, който има достатъчната воля да живее максимално здравословно – с това да избира критично храната си, съчетаването ѝ, с това да спортува и да се поддържа във форма, с това да дава пример на останалите.. И уважавам избора му, точно защото знам колко много усилие и воля изисква всичко това – в обществото, в което живеем! Обаче точно тук идва голямата дупка, това огромно пространство в разминаванията между масовите разбирания, масовите продукти (не само храна) и отделните, едва ли не драматични опити на шепа народ да живеят на кълнове и ябълки, с идеята, че всичко останало е .. хм, вредно. И както прочетох някъде наскоро – всеки човек има правото да избира своята собствена отрова.

Преди повече от три години избрах пътя на веганството, единствено и основно поради етични причини. Никога тогава не съм се интересувала нито от протеини, калций, калории, ГИ, Б12, хлебна мая, бирена мая, супер храни и така нататък. И със сигурност не избрах този път, за да се карам с другите, колко са мързеливи или безотговорни, че живеят по начина, с който са свикнали! Дори бих казала, че те не са виновни… виновна е цялата изродена система на свръхексплоататорство и свръхконсуматорство на ненужни неща, но наистина не ми се влиза в тази тема…..

И понеже забелязвам, как в повечето тематични форуми из интернет, се набляга основно на здравословната и естетическата част от храната, то искам да вметна кратка скоба за идеята на тази страничка, въпреки че не съм особено редовна в попълването ѝ. Аз обичам веганската храна, обожавам я! Приготвянето ѝ ме зарежда с енергия, ентусиазъм, излючително позитивни емоции; когато се съсредоточа в цветовете, ароматите, текстурата… Вярно е, не го правя много често, не готвя дори всеки ден, но когато имам настроение… знам, че кухнята е моето място! Не мога много неща да правя, може би нямам желание или просто не съм стиганала до там, но поне това, което го правя… знам, че го правя с любов.

И отново ще кажа, че не съм никакъв биолог или диетолог. Може би някои от нещата тук или из албумите ми във facebook са далеч от идеята за здравословна растителна храна, но какво пък.. Знам всяка една снимка, която съм публикувала някъде из пространството, с каква енергия е заредена и знам точно защо е приготвена тази храна… знам, че по-хубаво от това да си го направиш вкъщи, просто няма! И знам, че много от хората, за които писах по-нагоре, биха пропуснали моите рецепти, защото използвам хляб, сол, оцет, консервирани продукти, понякога дори пържене или продължително готвене… знам, че съм чела коментари под снимките ми как предлагам на хората „отрова“, но аз не смятам така! И това е защото веганството е фундаментална основна, а не причина за грозни обвинения в интернет. Едно и също ли е да си купиш пластмасови картофки от Макдоналдс и да си изпържиш у вас, след като собственоръчно си измил, обелил, нарязал, наглеждал… Да, пърженото е вредно само по себе си, но определено не смятам, че е едно и също!

Защото, драги мои, храната не е само елементи, минерали, витамини или калории, храната е също така отношение! И аз съм сигурна, че хипотетично бихме създали много по-добра енергия за себе си от нещо, не чак толкова здравословно или полезно на пръв поглед, но приготвено с отношение, вкъщи, със спокойствие и без угризение на съвестта, без това да се самонаказваме постоянно заради светът, в който живеем… А той отдавна не е нито толкова чист, нито толкова зелен, колкото би ни се искало. Затова трябва да намерим баланса.

И когато не се вманиачаваме, тогава веганството няма да бъде нито странно,  нито лишение, нито сектанство, в лицето на другите хора. Тогава всички хора ще видят как приготвяме нещо добро, ароматно и вкусно, красиво изглеждащо ястие, без да има чак толкова значение точно какви съставки съдържа. Това е и идеята на този сайт. Да намерим баланса. Бъдете здрави.

Още публикации:

Tweet