Харесвам цветните ястия, в които можеш да вложиш изобилието на сезона и да „нахраниш“ първо очите си.

Рядко ми остава време за пипкаво готвене, затова се научих на основни трикове за по-малко суетня около масата. Обикновено режа зеленчуците на едро – почти никакво белене, освен ако не е наложително. Понякога ползвам кухненска хартия за готвене – когато ястието не изисква сос или много течност – така зеленчуците не прегарят и не залепват по дъното на тавата (любимото им!). Ако има „многопластови“ манджи, обикновено варя зърнените или пастата, докато режа и почиствам другите продукти, за да може лесно да се сглоби всичко накрая – аз да си гледам работата. 😀

Дон Авокадо например е доста претенциозен герой. Ако е меко и добре узряло, задължително се добавя сурово, но в случая имах едно огромно и не особено меко авокадо, което нямаше особени изгледи да изчака до по-добри времена и реших да го изпека леко. Вкусът се променя и е доста специфичен, като е важно да се добави почти накрая, за да не изгори.

Тук звездовидните малки парчета, които виждате, е много дребна паста с тази си симпатична форма. Отделно я сварих до не пълно омекване и оставих настрана да се отцеди.

Отделно се почистват, белят и режат бататите в желаната форма и големина. Чесънът го измивам добре и го оставям да се пече директно с обелката. Много ми допада ефектът, в който буквално се задушава отвътре и придобива един мек, почти сладък вкус, който не е много агресивен, за не големите фенове на чеснови изживявания. 😉

Върху кухненска хартия се редят пастата, бататите, подправки, мазнина по желание, чесън и орехи. Добавя се и малко течност, за да омекнат сладките картофи и се пече докато се задушат.

Най-накрая добавям големите парчета авокадо и се пече за още около 10 минути, докато течността се поеме от пастата.

А знаете ли, че в някои страни наричат авокадото Алигаторска круша? 😉

Още публикации:

Tweet