В края на лятото

Здравейте,

Лятото е онзи вълшебен сезон, в който можеш да изложиш тялото и душата си на показ, Слънцето да те гали нежно, понякога твърде силно, за да напомня своята многовековна мощ, понякога с лек вечерен бриз, на брега на морето, отпивайки чаша студено вино.

Лятото е времето да излезеш навън, да си хванеш багажа или просто да профучиш с колело след работа в парка. И въпреки странните климатични условия, на които ставаме свидетели последните няколко години, продължавам да вярвам, че сме изключителни късметлии да живеем точно тук, на тази малка, но в същото време необятна Земя, с всичките си поляни, планини, реки, езера, малки китни градчета и почти обезлюдени села, скали, плажове, водопади и минерални извори.

Така да се каже „открихме сезона“ още през Април, когато на 28.04. (помня датата, защото това е рождения ден на племенника ми) направихме един чуден слънчев пикник близо до Драгоман, с буквално лятно настроение и време. Заспиваш за момент на поляната и после няколко месеца ходиш „изпекан“ на презрамки! Така че внимавайте къде и как си полягате. 😉

После започна една безкрайна дъждовна София, от която всички се оплакваха и мрънкаха, но смисълът на ежедневието е да се адаптираме към външното и това да не ни влияе негативно на вътрешното! От опит знам колко е трудно всъщност това. Разпиляната ми женска същност често се поддава на желанието за мрънкане и онова досадно чувство на „все изпускам нещо“ заради това и онова, заради глупави външни фактори от рода на времето, дъжда, калта, Уран, Плутон, Меркурий и цяла плеяда от оправдания, които много лесно можеш да си намериш, когато сам не се стегнеш да свършиш нещо. 😉 И в крайна сметка да се чувстваш добре.

Важно е да откриеш своето нещо, своя начин, по който да разтовариш умората и негативната енергия от работа, битовизми, бюрокрация или някакъв вид „токсични“ взаимоотношения. За мен един такъв приятен начин беше така нареченият drum circle – група от хора с (предимно) перкусионни инструменти, водени най-общо казано от подаден ритъм и разгърнати както се усети от групата. Има някаква насока, но няма рамки и правила. Оставяш се музиката и ритъмът да те водят, а това за мен е може би най-лесният вид медитация. Просто се отпускаш, свириш, слушаш, усмихваш се и мислите някак естествено изчезват.

Лятото е любимият ми сезон! Това е времето на леките и ефирни дрехи, шарени, свежи рокли, тъмна кожа и кокетни аксесоари! Обожавам чувството на лекота, което летните дрехи носят. За една жена това е времето на суетата в пик! 😀 Обожавам десени на цветя, пеперуди, шантави обици, лек грим, шарени сандали и едно безвремие, когато спокойно можеш да излезеш от вас с мокра коса и това да е най-приятната част от деня. 😀

Лятото е време за хипария! Нещо, което много хора не разбират или не харесват, но мисля, че става все по-задълбочено с годините. 😉 Около мен реално има (предимно) хора, които почиват и обичат да пътуват точно по този начин. И не мога да открия много минуси, макар че винаги има по някой такъв. Пътуваме икономично. На къмпинг или на палатка, понякога директно в чувала на плажа. Понякога няма вода и/или ток, но винаги има начини. Понякога не се поглеждаш в огледалото с дни, но това е една много добра терапия! Понякога Слънцето те събужда с изгрева, а морето е единствената възможна опция на хоризонта. Полезно е – да оставиш телефона си! Понякога е трудно, понякога те „сърби“ да провериш и да публикуваш нещо, но пък е толкова приятно изобщо да не те интересува кое време е станало. Дори не мога да опиша колко ми е приятно чувството да стана сутрин и да пия кафе от канче, пред морето или под някое дърво – без да бързаш за никъде, без да се обличаш по определен начин, без да се държиш по определен начин, без да е нужно да говориш нещо дори.
Замисляте ли се за това? Без телефон и интернет е всъщност новият лукс?
Но сами се докарахме до там.

И още много неща за лятото, но засега ще спра до тук. 🙂

Бъдете здрави! ♥